Автор: kaic
Дата: 21-11-08 17:02
А само като се замисли човек, че връщайки се от екскурзията за да разгледаме снимките си не ги печатаме на плакати, а си ги гледаме на компютъра със съвсем прилично качество и дори на най-голяма резолюция на монитора ако не търсим целенасочено тези аберации, дисторсии, винетирания, шумове и тем подобни и не зумваме на 300% за да търсим точно тези недостатъци на техниката която притежаваме бихме били щастливи във спомените си за местата където сме заснели.
По себе си забелязвам, че лично аз съм получил някакво изкривяване в насока разглеждане на снимки. Покаже ми някой приятел снимка, а аз първо виждам нейните недосаттъзи и започвам: супер снимка, ама тука горе небето прегоряло, виж в клоните на дърветата има хроматични аберации, как се е наклонила зградата като кулата Пиза, тревата ти е резидава а не зелена и все едни такива. Гледа човека до мен и недоумява. Вместо да се насладя на кадъра и да съпреживея удоволствието от показаното то аз с първи поглед търся недостатъците. Констатирам, че не е добре това.
Та мисълта ми е: за какво ще се ползва апарата в по голямата си част, ако е за туризъм и снимките ще се разглеждат на компютър, ще се правят на презентация или ще с епечатат в семейния албум 15/10 е абсурдно да се сменят обективи в планината и н аразходка защото това няма да се отрази на крайната цел: кадъра или поне ако не търсим недостатъците целенасочено не бихме го видяли. Аз лично ползвам 18-135 с D40 и смятам, че с качеството си и с възможностите си поне мен ме устройва така, виждам уневерсалност в него и това, че не сменям обективи е като отпаднало бреме от мен. Всеки сам си решава.
|
|