Автор: IDA
Дата: 28-08-08 17:30
Ще ви споделя и моя скромен опит по темата.
До преди година си подреждах снимките, внимателно подбрани и обработени в компютърни фотопрезентации с музика, които определено изглеждаха добре на монитора. Като ни дойдеха гости, слагах лаптопа на масата и ги пусках една по една. Понякога включвах музиката и към външната стерео уредба за по-добро звучене. Забелязах обаче една доста интересна тенденция. Първите минути хората гледат с интерес, после губят концентрация, започват да си приказват и след 10-тина минути вече никой не гледа. Очевидно са се нагледали на шарени картинки по телевизията и вече трудно се впечатляват, колкото и интересни и качествени да са снимките.
Тогава реших друго. Подбрах си около 50-тина снимки от тези, които аз най-много си харесвам и ги разпечах във формат А4 на качествен мастиленоструен принтер. Поставих ги в полиетиленови джобчета по две гръб към гръб и ги подредих в класьор с машинка и твърди корици. Така снимките се пазят от пръстови отпечатъци и влага и много лесно се прелистват. Когато извадя така импровизирания фото албум и го дам на хората да го разглеждат, ефектът е направо невероятен! Всеки започва да се възхищава на снимките, започват едни суперлативи и превъзнасяния, направо не е истина. Хората се скупчват над албума и докато не го разгледат внимателно от кора до кора, не го оставят. Когато им задам въпроса: Добре де, нали съм ви показвал същите снимки и на компютъра и то с музика, защо не се впечатлихте? Отговорът е: Абе съвсем друго си е да си сложиш албума на коленете и да го разлистваш, а другите да се скупчат над главата ти, да гледат хартиените фотографии, да им се радват и да ги коментират. Това впрочем е един прекрасен начин за общуване и споделяне на емоции и спомени между близки хора.
Стигам до извода, че хората са преситени от шаренията, която ги залива от телевизионния и компютърен екран и някак си съвсем подсъзнателно изпитват някаква носталгия към стария семеен фото албум. Ако същият е запълнен и с качествена фотография и подреден с вкус, ефектът наистина е невероятен, просто защото хората отдавна, буквално от времето на техните баби и дядовци, не са виждали качествено направени хартиени снимки. Готови са да се зарадвт много повече на една пожълтяла и напукана чернобяла снимчица с размери 6х9 см2, правена преди 50 години със Смена-2, отколкото на най-качествената фотография, показана на 21-инчов монитор - последен писък на технологиите.
В заключение ще кажа, че според мен, печатната снимка не умира, защото нещо толкова красиво и въздействащо, просто не може да умре. Тя просто трябва да бъде изровена изпод пепелта и да бъде отново върната на хората, за да им носи радост така, както ги е радвала още от зората на фотографията. А дали това ще се случи, зависи единствено от нас снимащите.
|
|