Автор: deadlirics
Дата: 24-07-08 21:56
здравейте,
това е една история която се случва в България на 23,07,2008 година.
Всичките действащи лица и събития са деиствителни. Ще се опитам да бъда обективен дотолкова доколкото имам участие в ставащото.
Пътувам си кротко от София за Добрич, времето е приятно за сезона-гъсти кълбести дъждовни облаци, около 20 градуса по целзии. Общо взето кеф. Потдържам си една скорост от около 90 км. в час , тук таме спирам да си снимам пейзажи. Тъй някъде около 12.30 обедно време започвам да спускам онзи стръмен и изпълнен със завои проход дето е преди Търговище. На един от последните завои точно преди комплекса Белият кон гледам един тир се килнал на една страна, гумите му стърчат безпомощно нагоре замръзнали в неестественни за тях позиции. Над него скала и сипеи под него дере, а небето както казах едно такова драматично, облачно. Е, честно казано репортажа сам ми се набута в обектива. Намалявам леко, оглеждам обстановката. Спирането е кофти. Баш на завоя. Гледам на 20-30 метра по надолу по пътя отбивка, с чешмичка. Един мигач в дясно и съм там.
И тук вече става интересно. Настройки на канончето (350Д) крачка напред, две в страни композиция кроп и така нататък.
Гледам срещу мен откъм камиона крачат един мъж след него на няколко крачки полицаи. Едни такива тъжни и посърнали... Все пак човешка трагедия се е разиграла и то на скоро. Мъжът приближава на няколко крачки от мен. Придавам си съчуственна физиономия и съм готов да предложа някаква помощ. И в същия миг от устата му излиза животински рев. С един скок като лъв се хвърля връз мен псувайки де що се е видяло фотограф и журналист. Хваща ме за ръкава с една ръка, с другата се пресяга за апарата. Аз тъй се извъртам някак си и държа техниката в страни. Отправям един два жални и неразбиращи вопъла към полицая наблизо. Той идва, хваща ме за свободната ръка и се опитва да изтръгне апаратчето от ръката ми. В суматохата чувам едно "ДАЙ лентата ГАД". Бързо схващам ситуацията и се опитвам да обясня че нямам лента и т.н и т.н но с удоволствие ще изтрия снимките, демек опитвам се да водя диалог. Не че не съм уплашен, но някак си оставам спокоен. Чули недочули, че нещо ще трия двамцата охлабват хватката, не щат хората да бъдат снимани и аз се съгласявам, то те имат в случая право. Трия ааз една, втора снимка и си ми остават само пейзажите. Викам аз ето готово няма снимки, няма проблем . В това време пристига още един цивилен откъм обърнатия камион и той с рев и той да блъска фотографа.
Почна се пак едно дърпане и сукане ма те трима, а аз сам , вервайте ми край нас коли минават намаляват погледат, погледат, па си продължат . То си готино едно ченге и двама мъже бъхтат някакав хипар там с фото. Кеф, кеф нека им е на фотографите. Ше ми снимат те ааама ха.
Та некъде по е тва време се присетиха пак че не са ми зели още лентата от апарата та се фанаха един за ремъка друг за обектива пък трети се мъчи да им пречи штото иска да ми обясни отблизо какво мисли за мен и моето съсловие на чист Български език. Хвърлям се аз самоотвержено да спасявам техниката. Тез неандерталци искат да я счупят, че да измъкнат заветната лента от вътре. Хвърлям се аз връз нея кат орлица над малкото си. По гърба ми се сипят некой друг тупаник псувните си текат като река край мен, ма то нормално. Е точно в тоз момент нещо ме светна истински в зъбите ма тва кръв сополи сичко на едно стана. Надавам рев и трябва да е бил мощен щото хватката се разхлабва. Сички правят крачка назад. И аз се изправям пипам си устата зъбите там. По брадичката ми се стичат струйки кръв, тримцата леко стреснати ме гледат май усещат че са прекалили. Особенно ченгето ,въпреки че потрива доволно ръка. Явно той ме е треснал щото другите са по къси ръкави пък на мен ми се мерна един протрит син ръкав пред лицето.... но имайте в предвид че това го твърдя само 90%. Има десет процента вероятност и да не е той, щото в последвалия разговор се оказа че той въобще не е бил там не знае за какво става дума и ако го питаш лично дори не е сигурен и че камиона се е обърнал на 20 метра по нагоре. Той отричаше всичко, ама всичко. Единия шофер се чупи на някъде. Другия още ме държеше за ръкава с една ръка, а с другата за всеки случай ремъка на канона( тея от канон правят много здрави ремъци се оказа). Та от тук нататък нещата се успокояват. Продължавам да обяснявам че този тип апарати работят без лента че снимките са изтрити и всичко вече е забравено. Двамата ( полицая и единия шофер) решават да разгледат снимките. ТУК получавам похвала от единия за пейзажите ( по късно ще пусна един ) и на края .... е по време на екшъна съм натиснал копчето и некои неща се виждат. Тук ме молят учтиво да изтрия кадъра. Трия го. Полицая учтиво ме води до чешмичката да се измия, да се поизплакна пита ме добре ли съм. Много учтив човек само дето забрави да се запознае с мен, а и визитка не ми даде но както и да е. Посъветва ме да изчезвам от района по най бързия начин, за да не ми се случи нещо и да не спирам чак докато морето не ми намокри чорапите.
Аз го послушах и газ, газ та до Шумен на 5-ти километър. Така свърши тази част от моята одисея.
ЗА критики и предложения съм Ваш.
|
|