Автор: IDA
Дата: 29-05-08 18:16
Позволявам си да се присъединя към мненията на Карл Кокс и Елриша. Мисля си обаче, че по времето, когато аз бях абитуриент (преди около 30 години), се опитваха много по-жестоко да ни промиват мозъците и да ни изкривяват мисленето, отколкото на днешните млади хора. Друг е въпросът, дали им позволявахме.
Задавайки си въпроса за разликите между нас тогава и тях сега, стигам до следните три извода, които поне за мен обясняват тяхното поведение на улицата:
1. Те не умеят да мислят, защото никога не са го правили. Ако умееха, щяха да измислят много по-приятни забавления от това, да стърчиш от лъскава кола с бутилка уиски в ръка и да се напиеш до умопомрачение, напълно проигравайки шанса си да се насладиш на празника;
2. Те не умеят да общуват нито помежду си, нито с околните и повечето от тях дори изпитват страх от прякото общуване. Затова или го избягват или се държат тотално неадекватно в такива ситуации. Те така и не разбират, че прякото общуване между хората, доставя много по-голямо удоволствие от общуването по интернет или чрез мобилен телефон, при което практически не виждаш събеседника си. Това обяснява неистовия животински рев, който съпровожда абитуриентските балове;
3. Те не умеят да се забавляват, защото джиткайки игрички на компютъра или набирайки СМС-си на мобилния, никога не са се и замисляли, че може да има далеч по-приятни забавления, като например да прочетеш интересна книга (ако въобще умееш да четеш) или да се влюбиш, ако въобще си способен да изпитваш чувства към някого.
Някой беше казал, че това е изгубеното поколение на България. Тъжна картинка, наистина.
Извинявам на автора на темата за отклонението.
|
|