Автор: carl_cox
Дата: 29-05-08 02:11
нека и аз споделя моето мнение :)
гледам сега, пищят, врещят, наконтени, лъскави - въбоще голямо иху-аху!
честно казано, не ги разбирам тези твърде въобдушевени изблици...
когато аз бях абитуриент, нито за миг не се почувствах щастлив или пък изпадах във някакъв неистов възторг, защото усещах, че приказката свършва...че повече няма да има екскурзии и купони с дружките от класа, няма да има повече от онези сладки любовно-приключенски драми, типични за всеки 9-12 клас...
предчувствах, че след "звездната вечер", един безгрижен етап от живота си отива и на негово място идва друг, носещ отговорности и очаквания към мен.
след като ни мина балът, класът прекарахме прощални 2-3 дни в Мелник - мога да кажа, че там се забавлявах далеч повече :)
но няма да забравя момента, когато се върнахме от Мелник - слязохме от рейса аз и още 2-ма най-близки приятели. Казахме си - "Еми това беше. Ще се чуваме нали!". Доста мъчно ми стана, но се надявах, че някакси училищното приятелството ще го бъде и за напред...Е, останахме си с обещанита - сега с единият приятел се срещам рядко и предимно по техно партита, а с другият - случайно ако се видим в Южният парк, когато си разхожда малката дъщеричка :)
изписах тези редове, не за да се направя на много дъблока и чувствена личност или пък за да убеждавам колко тъжни трябва да са екс-учениците на бала си, а за да изкажа неразбирането си по въпроса - На какво точно се радват така неистово и показно днешните абитуриенти?
|
|