Автор: itilien
Дата: 23-01-08 20:54
Такааа.
Сега - на първо място искам да наблегна на това, че аз НЕ копая пари.
За това пътуване ще дам 5000 лева, и заплатите ми до месец юни включително са изхарчени. И това при положение, че всичко мине гладко. Недай си боже да изпусна някой самолет, особено пък презокеанския на връщане - тогава не си и представям колко още пари ще заминат.
Та при това положение как да дам 3000+ лева за средноформатна техника ? Ако ги дам, това значи че до края на годината не ще мога да ида никъде повече.
И нека приемем, че съм ги дал и имам върховното качество на снимките.
Сега да запитам - какво ще го правя това върховно качество, за което ще съм дал над 3000 лева ? В българия кой ще купи пейзажни снимки от другия край на света? Ами то тук се пазаруват снимки от местните забележителности да се печатат календарчета, брошурки и т.н. за дребни стотинки.
Да ги продавам навън? Мога ли да си осигуря пазар? Мога ли да изпринтя 100 см копие, чието качество(цветове, трайност и т.н.) отговаря на западните стандарти? На последните въпроси мисля че отговора е по-скоро отрицателен. Ако наистина искам да мога да разпечатам нещо качествено с голям размер, би трябвало да дам още 4-5 хиляди долара за голямоформатен принтер.
И в крайна сметка какво се получава - имам си аз супер качествените кадри, но ги пускам онлайн, или макс 40см, а оригиналите стоят в чекмеджето и толкова.
Е какъв е смисъла тогава ?
"Що се отнася за бързина в покриването на гледни точки...точно толкова, колкото е необходимо, нито повече, нито по малко! Ако трябва, ще си продължа престоя, ако е невъзможно, предпочитам да имам 1 единства снимка която ме удовлетворява, отколкото 20 които не го правят."
Да поговорим сега за това.
Какво става, когато отидеш на непознато място - ключовата дума е "непознато". Ами започваш да търсиш различни гледни точки за снимане. И докато си мислиш, че си намерил супер яката гледна точка, може от другия хълм да има още по-яка.
Ако мястото е с големината на околността на мелник да речем, за около седмица разучаване ще го научиш на изуст кажи речи и ще знаеш точно къде са добрите гледни точки.
Да обаче, когато мястото ти е огромно, особено пък планинска местност, тогава нещата стоят по съвсем различен начин. Трябва да се придвижваш с големия товар до различни места, преодолявайки големи денивелации - съответно голямо натоварване. И когато времето ти е ограничено, тогава лекото придвижване е особено ценно.
От опит мога да кажа, че когато си лек в планината, имаш мерак да отскачаш до разни близки хълмове и да виждаш различните гледни точки. Също от опит мога да кажа, че когато ти висят 20 кила на гърба, умората в един момент става толкова голяма, че те притиска не само физически, а и психически. И се стига дотам, че не само не искаш да отскочиш до близкия хълм, ами дори не ти се вади техниката да снимаш, а искаш да продължиш само и само да стигнеш на време крайната си точка.
Също така и времето за правене на снимката - в двата края на деня, светлината се променя много бързо. Ако искаш да покриеш няколко гледни точки за това време, всяка минута е ценна. Докато извадиш светломера, премериш, изчислиш и нагласиш, то слънцето залязло.
Не мога да разбера, защо филмовите манияци все изтъкват това, колко яки снимки са направили. А никой не се замисля колко такива са изпуснали.
Защо чета в разни книжки за фотография (примерно на майкъл фрийман), че авторите, дългогодишни фотографи израстнали с филма, се радват че са се освободили от оковите, които създава ? Радват се колко свобода и възможности им дава цифровата техника.
Защо тия хора, с толкова опит им минават такива еретични според вас мисли ?
|
|