Автор: Yosssarian
Дата: 15-08-21 02:31
И така, ЗАЩО съществува "правилото на третините"? Всичко, което виждаме, когато гледаме с двете си очи, се нарича "зрително поле". Ако гледаме само с едно отворено око - пак е зрително поле, само че едноочно. Образа се пречупва от лещата, и се проектира върху ретината - ако сме щастливци, и нашето зрение е идеално - имаме визус=1, тогава проекцията е точно върху ретината, не пред, и не зад нея.... Образът, така проектиран, е "обърнат" - ляво става дясно, горе става долу.....Но това е само началото на пътя на образа до "зрителната кора" в мозъка - това е окципиталния дял - наричаме го още "тилен". По пътя си, някъде приблизително по средата (на ниво хипофиза), влакната носещи информация от двете очи се сплитат и кръстосват - (по-голямата част, без тези свързани с така нареченото "централно зрение") - нарича се " оптическо кръстовище" - "хиазма оптикум"...Двете половини от зрителни влакна, следващи хиазмата - наричат се "радиацио оптика", носят информация от разноименните половини на зрителното поле - например в лявата е информацията от двете десни половини на зрителното поле и обратно...Но има и още - става и второ "преобръщане" - горната част на половинката (лява и дясна по вертикала) минава долу, а долната - горе....в този именно вид става проекцията на първичния зрителен образ в първичното зрително поле на зрителната кора в окципиталния (тилен) дял на мозъка....поле 17 (по спомен, минали са десетилетия от изпита....). В непосредствена близост - анатомично и функционално, са вторичните зрителни полета - 18 и 19 (те не ни интересуват сега). Тези полета (първично-17, и вторични - асоциативни - 18 и 19) са двойни разбира се - по едно в лява и едно в дясна хемисфера. И така - целия образ, получен от двете ни очи, след споменатите по-горе трансформации се разделя на 4 отделни части (КВАДРАНТИ). Всяка от тези 4 части има функционален, и ако щете - геометричен център, които центрове се проектират в 4 анатомично обособени отделни зони на зрителната кора (всяко от двете полета 17 е разделено на две половини по хоризонтала - горна и долна). Образът се "слива", и се възприема окончателно като един (единен). Ако имате пред себе един лист формат А4, и прекарате двата диагонала, и там, където те се пресичат - а именно в центъра на листа, поставите една точка, и гледата тази именно точка с двете си очи, то тази точка няма да се проектира в центъра на нито една от споменатите по-горе 4 зони на първичната зрителна кора (полета 17) - ще се проектира в четирите зони едновременно, и в нито една от тях няма да е доминантна - мозъка ще се опитва да "избере" някоя от тях, но няма да може, тъй като четирите са равнопоставени. Гледането на тази точка не е свързано с комфорт, носи вътрешно напрежение, възприема се като неестествено разположена - (композицията се възприема като нехармонична). За сметка на това пък, поставянето на точка (обект на интерес в една композиция) в някоя от ЧЕТИРИТЕ зони, диктувани от "правилото на третините", ще си попадне точно на мястото (в центъра някоя от четирите зони на първичната зрителна кора, в която ще бъде доминантна), и горните драми няма да ги има...Разбирате ли какво искам да кажа?
Това е само едно от възможните обяснения на прословутото правило...(поне според мен де, не ми е известно някой, някога и някъде да е разглеждал този въпрос, по този начин..., без никакви претенции за достоверност, изчерпателност и прочие....просто разсъждавам на глас...напълно е възможно да съм в абсолютна заблуда!!!)
Да не забравяме обаче другите, истински важни неща в живота...
Публикацията е редактирана (15-08-21 04:38)
|
|