Автор: Leica
Дата: 07-12-19 22:24
Не мисля, че искуството се прави за публика.
То е вътрешна потребност, търсене, стимул, желание...което води до продукт.
Когато бъде сътворено има нужда от споделяне със съмишленици.
Авторите винаги използват своеобразен код на посланието, който е елитарен, т.е. разбираем от определен сегмент хора.
На никого не допада всеки вид ...музика .
Добрият автор има точна самооценка за всяка своя творба, и хоризонта под себе си.
Защото нищо не се пръква даром, а изисква целенасочено движение и развитие.
Това е интимна, чуствителна сфера, а не борба.
Именно за това не вирее на всяка почва.
Точно заради това почвата трябва да се почиства от всякакви плевели, който пренасят скруполите, борбите,дребнавостите и терикатлъците на живота си в нея.
А средата на живота ни е силно замърсена , което се пренася в естетиката и пречи на себе си и на другите.
Ако хубавото е трудно да се прецени от всеки, то лошото е по-лесно за преценка. В края на крайщата никой не може да повлияе с мнение на доброто изображение например, а само да остави собственият си образ отдолу. Тези дето ще се повлияят не от изображението, а от мнението...нямат сензаторика за изображение.
Отвореният свят разпръсква предпочитанията и поради това пречи да се събира "критична маса",както спомена колега.
Няма еталони. Няма изложби. Няма конкурси.
Има само пари.
И не е нужно да се гледа провансарска България ...вижте евровизия например и ще се убедите.
|
|