Автор: Julius
Дата: 04-04-19 18:30
Защо губещия се обявява за пацифист?
***
Знаеш ли защо толкова хора твърдят, че не искат да спрат цигарите макар напълно да осъзнават вредността им?
(тъжната истина и зад двете всъщност е, че защото не могат, но и нямат смелостта да си признаят поражението)
Като цяло обществото ни е изградено върху погрешна основа - кара ни да си изграждаме т. нар. буфери. Защитна реакция, която застава като стена между нас и фактите, какво реално представляваме. И така ни пречи да видим истината за себе си. А докато не я видим - не сме в състояние да я променим! Затворен кръг. От тотално отричане на действителността до нейното разводняване дотолкова, че да не нарушаваме комфорта си и най-вече крехката илюзия, че сме НЕЩО, нещо ценно, важно и значимо /както е било втълпявано в детството на почти всеки един от нас/... и така успяваме да разрушим всяка възможност да надскочим нивото си. Само човек, който е искрен, говоря безжалостно искрен пред фактите, какво наистина самият той представлява - тогава няма да очаква успокоителен отговор.
Повечето хора имат склонност да се идентифицират с всичко, което харесват - професията си, телефона си, марката на фотоапарата си... и всяка обида върху което и да е от изброените неща го чувства като лична обида /заради направения избор да го харесва, разбира се/. Благодарение на тази идентификация е и почти пълната невъзможност за приемане на критика (отричане, разводняване - "Абе така е, ама не си баш съвсем прав..." и пр.). Последните години ми прави впечатление, че тенденцията към поляризация сякаш се усилва - има твърде много хора, за които в черно-белия им свят останалите се делят или на обожатели/фенове/приятели или завистници/ хейтъри. Светът е опростен и ограничен до тези две крайности и нищо друго между тях не съществува! Фактите (т.е. хората) се причисляват към единия от двата полюса на теорията и дотам. И все пак светът е малко по-шарен...
За снимките - те не правят разлика от гореизброеното. Точките и първите места със сигурност главозамайват, но ако някой търси критика /и претендира, че е готов да я получи/ е по-добре да не се идентифицира със собствените си кадри, а да се опита да ги погледне отстрани, все едно друг е автора им. Ако претендира да не е емоционално ангажиран, разбира се. И е хубаво да не забравяме, че "Не всеки, който ви хвали - ви е приятел и не всеки, който ви критикува - ви е враг". Човек се учи предимно от грешките си, успехът на нищо не учи, но идва като доказателство, че са отстранени дадени грешки. Така че, колкото и някой да ви ласкае... това няма да ви помогне да израствате. Успехите обикновено идват след жертви, болка и лишения. Ако беше лесно - всеки щеше да е първи.
Публикацията е редактирана (04-04-19 18:36)
|
|