Автор: nyamago
Дата: 23-07-18 03:41
@mihalo - Благодаря най-вече за отправката: много подходящ пример, наистина. Това си е един великолепен пейзаж, който не бих помислил да набедя за клише само заради 'онова растение с Л'...
Значи, мисля, НЕ Е заради уморените сюжети. Само по себе с растението не отнема ценност от ценностен кадър.
Както изгревите и залезите са дори много по-познат сюжет от лавандулата, виждали сме безброй - на снимки и на живо. Би трябвало и те да са се 'изтъркали' и да са забранени в класациите за точки. (Всъщност една малка група художници и изкуствоведи - тук във форума и другаде - намират и залезите за долнопробен кич, само защото вече са виждали залез).
Но като оставим търсачите на самоцелна оригиналност на техните терзания, за болшинството от нас, простосмъртните, познатият сюжет сам по себе си не отнема ценност. (Нещо друго отнема).
А добавя ли?
Май това е по трудния въпрос. Уж не добавя, но тези сюжети са станали популярни, защото са красиви - извън и независимо от теориите и критиците. Просто си радват окото и затова хората винаги са искали да ги гледат, рисуват и снимат. Дори 'само по себе си' красивото растение с 'Л' да не добавя ценност, явно помага.
То и голото тяло не е нищо ново, виждано е откак свят светува - но и за него май важи, че самото му присъствие като сюжетен елемент (централен или вторичен: кака на фона на лавандула, или лавандула със забодена някъде кака) - нито добавя, нито отнема ценност от едно изображение.
Абе... празни мисли
Дайте нещо по-смислено: кое, тогава, добавя или отнема ценност в един кадър с иначе познат сюжетен елемент? Да речем -
- кое добавя ценност в лавандулен пейзаж като на Светльо по-горе?
- а кое отнема ценност и ни кара да се подсмиваме на други лавандулени пейзажи (иначе старателно заснети с големи и скъпи черни апарати)?
- къде е - и колко е тънка границата между двете?
|
|