Автор: nyamago
Дата: 15-04-18 16:07
Разбирам грижите на автора. Вярно е, че белият баланс не е главната разлика в очите на безброй непознати зрители. Asahi най-точно каза за какво е той и кога се контролира/коригира.
На възприятието на зрителите влияят повече наситеността на цветовете (обща и разделна по канали), контрастите (светлинен и цветен) и не на последно място - зрителната им култура: какво са свикнали да гледат и как са се формирали представите и вкусовете им. Последното никаква калибрация не може да поправи.
Също така от значение е не толкова устройството, на което се гледа, а платформата, където снимката е публикувана и която им 'сервира' файла. На едно и също устройство, Фейсбук има видимо различна визия от Фликър, а той пък - от този форум и всички те - от Гугъл Фотос.
Мога да предложа две решения:
1. Правят се отделни версии за всяка платформа (НЕ за всяка устройство), за да изглеждат най-добре там, откъдето ще се гледат. Отдавна утвърдена практика в звукозаписа (днес се мастерират до 5 версии: за стрийминг, за компресиран даунлоуд като МР3, за некомпресиран даунлоуд и CD, за DVD и аудиофилски формати, и за винилови плочи). Не е трудно за фото да се направят пресети за Инстаграм, за Мама-БГ (примерно ;) и за още някой популярен канал на разпространение.
2. Нищо не се прави. Обработва се като за себе си: на калибриран монитор и да изглежда идеално според творческия замисъл. Интересното е, че именно това всички ще видят много добре, дори на скапани устройства и през съмнителни сайтове/платформи. Защото окото ни (мозъкът, де) има невероятна адаптивност и 'коригира' неверни параметри ако са повтаряеми / перманентни (напр. за дадено устройство). Примерно, твоят идеален портрет може да изглежда на нечий монитор синкав, но понеже там всичко е винаги синкаво, окото му го 'филтрира' и той вижда всичко кат нормално. Ако ти предварително филтрираш да не му е синкаво, то ще се отличава от стереотипите му и ще му седи 'прекалено жълто', т. е. предварителни корекции само вредят.
Най-важното е, че перцепцията (привидното субективно схващане) за 'по-добре изглеждащ' образ има силно сравнителен характер. Т.е. добрата снимка се различава от лошата дори ако и двете са показани през лилаво-зелен филтър. Остави зрителите да си направят тези (подсъсзнателни) сравнения и не се бой как ти изглеждат снимките.
При теб на кофти монитор изглеждат зле, защото не ползваш по цял ден този момитор и не си си формирал виртуален подсъзнателен филтър за него. Хората, които нямат друг еталон, виждат всичко много по-нормално (от нас) на ежедневното си устройство.
Улавял съм се (почти с ужас) колко бързо (за няколко минути) спирам да забелязвам 'вечерната' жълта светлина в днещните устройства и всичко ми изглежда 'нормално' - ами коригира се в главата без дори да го искаш. Елементарна психофизиология.
На слука!
|
|