Автор: stef7
Дата: 19-03-18 09:51
@nyamago
Ако жалбата е не за младост а за отминалата слава и благините, които носи то тогава жалко за автора.
И защо да не споря. За мен това е част от търсене на истината. Правя го културно и аргументирано и спора по никакъв начин не засяга личността на спорещия още по-малко пък оспорва постиженията му във фотографията. Но не приемам налагане от позицията на авторитета. Тъй като съм голяма работа с титли и постижения, значи всичко което казвам е истина а вие простосмъртните не ги разбирате тия неща.
@bogdanov
Може и да не съм прав, но очаквам аргументи защо не съм,поне примери. Как беше - Истината се ражда в спора.
Ако има критерии за това кое е изкуство и кое не, тогава те също би трябвало да изддържат проверката на времето. Някои от тях определено не успяват, други се променят. Но съм съгласен че търсене на истината сигурно е един от тях.
В библиотеката на дядо ми имаше доста книги, грижливо подвързани и подредени. Лев Толстой - събрани съчинения. Кнут Хамсун - събрани съчинения. Я пък кой е той, че и събрани съчинения са му издавали преди 9ти. Някой да е чувал последния или да е чел нещо от него или да е гледал филм по негова книга. Опитах се да го чета и след 20-30 тата страница го зарязах. Кнут Хамсун се оказа Нобелов лауреат. И в Норвегия сигурно още го учат в часовете по литература. Но продължава да е световно неизвестен и не четен. Толстой още се издава, още го четат и още правят филми по книгите му. И малцина знаят че когато руската академия на науките го издига за кандидат за Нобелова награда, той пише на познат финландски писател да направят така че да не му я дадат, за да не се налага после той да я отказва ! Което и става, дават я на италианец а не на Толстой. Тук има спорове дали писмото е хванало дикиш или не му я дават по друга причина.
Едно време си записвах интересни мисли от книгите които чета, някои от тях любими и днес. Ето една от Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет на Робърт Пърсиг.
А кое е добро, Федър,
и кое не е добро —
трябва ли да искаме от някого да ни каже
тия неща?
Изкуството се възприема интуитивно и емоционално. Не е нужно да чакаме някой да ни казва какво е изкуство и какво не е. Мнението на критиците, анализаторите на изкуството винаги е вторично и далеч не винаги безпристрастно, обективно и истинско.
От другата страна стои комерсиалното и евтината популярност. Много произведения които са харесвани и успешно продавани не издържат проверката на времето и ги забравят.
Затова смятам (имаше и друга подобна тема) че времето отсява стойностното от плявата. Любимите си книги продължавам да ги чета и препрочитам и харесвам. Нещо създадено преди 100 и повече години продължава да се харесва и предизвиква възхищението на хората.
|
|