Автор: nyamago
Дата: 20-01-18 00:40
През тези 3-4 години откакто дойдох във форума имах на няколко пъти подтици да разкажа тази история (или друга някоя, от много, които имам). Но все се въздържах, именно защото се боях от реакциите. Още с първото си включване, за 'добре дошъл', бях посрещнат с... това, което в социалните медии наричат (на български) 'хейт'. И то от участник, когото уважавам и е свестен младеж - просто тук такъв е редът: всеки да бъде поставен на мястото си. Поставен бях, много бързо.
После свикнах с мисълта, че - както някой каза - тук е форум, място за всички да си покажат какво знаят и колко струват. И вече си позволявам и критични мнения, и някои лични истории, без страх. Каквото и да каже някой, то говори за него, не за мен. За мен говори това, което аз казвам - не за себе си, а по адрес на другите. Когато обидя някого или набедя в несторен грях - ще е знак що за стока съм.
Но иначе - давайте и с други истории, форум е. Ако не исках други да се включват, щях да заключа темата. Писал съм в сайтове без коментари, писал съм и в печатни издания, където коментирането е много по-трудно и авторите не знаят как им се смеят или ги мразят, жиуркат си сред слонова кост и мирис на лотоси. Но писах тук да събудя реакции и се радвам, че ги има - всякакви.
Давайте и други поучителни истории за щракането, драскането и дялането!
|
|