Автор: e-mil
Дата: 31-08-17 23:45
Автор: camelasign
Дата: 31-08-17 20:37
"И единствено по време на соца нямаше такива деца."
Да де, ама забравяш (или се преструваш, че не знаеш), че преди 1944 светът като цяло е бил доста беден заради Голямата депресия последвана от световна война. А след Втората световна и в други държави изчезват босоногите деца без там да е имало социализъм като нашия. Интересното е, че там съвсем изчезват, за разлика от тук.
А за децата по времето на соца си в дълбока заблуда. Явно си расъл в някой резерват.
Аз пък съм расъл ей тук.
https://goo.gl/gLtzyy Този тесен път вдясно водеше до заградена площадка със складирана стъклена вата под едни навеси. А до тях беше нашата барака. Четири семейства живеехме в нея, ама истинска работническа барака - кухи ламаринени стени пълни с вата и етернитов покрив. Ние бяхме късметлии - разполагахме се в две стайчета, а другите семейства бяха в по една.
Разгледай и блокчетата до шосето. Точно такива бяха и преди 40 години - мръсни, олющени, неизмазани... само дето нямаше коли отпред. В тях живееха по-късметлии от нас - все пак е блок. Мръсно, ама тухла.
Зад нашата барака имаше други подобни бараки, а на 30 метра от нея имаше голяма външна и много мръсна тоалетна за живущите наоколо. През зимата си беше изпитание да отидеш по голяма нужда, но пък от друга страна всичко замръзваше и миризмата беше много по-слаба. Чистенето на тоалетната беше много рядко и се изразяваше в това някой да разхвърля малко хлор.
А ходехме да се къпем ей тук - на половин километър от бараката.
https://goo.gl/DRHGgW Там работеше баща ми. В дъното в една от постройките имаше мъничка работническа баня - колкото да си хвърлят един душ хората след работа. Понеже е заводска, а не за лични нужди ние ходехме тайно - всяка събота вечер по тъмно. Цялото семейство се изкъпвахме и чистички топуркахме по обратния път през целия прахоляк наоколо. Аз лично чак години по-късно научих, че е нормално човек да се къпе по-често от един път седмично. А пък няма да ти казвам кога видях вана за пръв път. Срам ме е.
И като казвам прахоляк имам предвид много сериозен прахоляк. И сажди. През зимата като паднеше сняг, още на втората сутрин почерняваше. Смятай какво сме дишали през всичките тия години.
А после хлорът през 80-те съвсем завърши картинката. 10 години след живота в бараката влязох в казармата и там в нашия взвод бяхме по едно отделение от старозагорския край, едно с пловдивчани и в третото ние - 12 души от Русе. Един ден почти цялото поделение получи стомашно разстройство. От храната ли беше, от нещо друго ли, но всички изпаднаха в рядко щастие. Само на нас русенци нищо ни нямаше. И без това ни бъзикаха, че сме "химици", но този случай съвсем им събра погледите.
Та затова и досега много рядко ходя на къмпинг. Достатъчно съм се наживял на полеви условия и още ми държи влага.
Не че съвсем нямахме пари. Всички в семейството бяхме родени на село. И след като се преместихме в града селото продължаваше да ни храни, което беше в огромна помощ за семейния бюджет. Освен това баща ми изкарваше допълнително на частно с някой и друг ремонт или пък правеше електрожени, които продаваше на черно. Бях 9-10 годишен, когато започнах да бандажирам жица за намотките. После и с ножовка съм рязал детайли, и с бормашина съм пробивал, и още толкова неща съм правил, че всичко това някак ме постави в положение на различен за останалите. После когато на 15 влязох в СПТУ ми беше чудно, че повечето съученици не бяха виждали шублер през живота си. Само аз и още няколко деца имахме понятие от шлосерските инструменти. Затова не се впечатлявам много от децата на Смирненски, дето мъкнат тежко, щото и аз съм мъкнал.
Така че по него време имаше колкото да ядем, да спестяваме за черни дни, даже по-късно брат ми успя да събере пари за един Фед, а после да купува филми и фотохартия от време на време. Проявител си бъркаше сам - имаше откъде да се открадне химия. А увеличител имаше още от село - един УПА. И преди Девети, и след Девети селянинът винаги беше по-богат от работника в завода. Щото дори и малкото земя го хранеше, въпреки глупостите на ТКЗС-то.
Пари за това-онова имаше, но не бяха чак толкова много и затова износвах дрехите на брат си. Бяха запазени, защото вкъщи имаше строго правило - щом се прибереш веднага се преобличаш в домашни парцали за да не се амортизират дрехите, с които ходиш навън. Майка ми имаше срамен спомен с дрехи. През 60-те като млада работничка е имала само една рокля, която толкова се протъркала от носене, че един ден, докато ходела по улицата се сцепила отпред. Едва се прикривала докато се прибере вкъщи. Затова правилото за дрехите се напомняше почти ежедневно.
Но всичко това не ми е правило голямо впечатление тогава, защото в училището, в което ходех почти всички деца бяхме работнически потомци. И горе-долу всички бяхме в едно положение.
Но после се случи чудо. Баща ми намери някакви връзки и ни дадоха апартамент под наем. В "истински" квартал с панелки. Другите нещастници останаха там - в Промишлената зона.
Съответно смених и училището, пък и бях поотраснал, та започнах да забелязвам, че някои деца не са работнически. Имаше деца на тираджии, на търговци (в смисъл служители в търговската сфера), на чиновници разни. Един носи дънки, друг лъскави играчки, трети има голям касетофон вкъщи и т.н. Даже семействата на някои съученици имаха вили извън града. Аз дотогава не бях познавал човек с вила. С леки коли - да, но не и хем лека кола, хем вила.
Обаче пък от друга страна видях и по-бедни от мен. Деца с кръпки на ръкавите. А имаше един Пламен, той пък даже кръпки нямаше. Не беше циганин, но ходеше с един размъкнат пуловер на дупки. Веднъж му отидох на гости да взема някаква книга. Живееха две семейства в двустаен апартамент. Седем или осем души бяха. Кухня, тоалетна и баня - общи за двете.
Тогава разбрах какво е да се почувстваш по-горе от някого. И някак изпитах удоволствие, че не съм толкова изпаднал. Сега ме е срам, че съм реагирал така, но тогава си го помислих.
Не казвам, че масово хората са живели като мен или Пламен. Хората се бяха научили да се оправят по втория начин. Един с връзки, друг с частпром и връзки, трети с контрабанда и връзки... Баща ми - не. Имаше много умели ръце, но нямаше търговски нюх. А частпромът процъфтяваше. И аз го закачих. Започнах работа година преди 10 ноември и съм свидетел как масово се крадеше. Затова много хора имаха имане, затова и социализмът падна. Защото много се построи, но пък и разграбването през всичките 45 години не е спирало. Затова тогава също имаше бедни деца.
* * *
Ето ти още един разказ за онова време. Без да познавам нито авторката, нито героите мога уверено да кажа, че всичко в него е вярно - и за децата на тираджиите и за кърпените дрешки с оръфани ботушки.
http://www.webcafe.bg/webcafe/obshtestvo/id_417427555_Sivo_za_luzarite_sharenko_za_obeshtavashtite_
|
|