Автор: IDA
Дата: 15-03-17 12:55
@Синти:
"избирам си светли клубчета, с много прозорци, и Исо 1600-3200 + светъл или стабилизиран обектив (според случая, зависи от много неща) :) Верно, че не е лесно и много от снимките ми са брак, но за 15х10 са ОК условията и от 15 ако имам 4 за хартия от момента - ОК съм с това и се чувствам добре. Най-вече от факта, че не съм святкал на децата в очите."
А ти правиш ли разлика между това, да си баща, присъстващ на събитието, който в определен момент си изважда лъскавото апаратче, щраква 10-тина кадъра, за да се изфука, че може да снима и без светкавица, гордо показвайки в последствие на близки и роднини снимчици 10х15 от по 25 ст./бр., отпечатани в кварталното фото и това, да си професионален фотограф, нает, за да заснеме цялостно събитието, да поеме цялата отговорност за качествено, грамотно и по възможност красиво заснети снимки на всички деца и ключови моменти от събитието, дори и при отвратителни условия за снимане, след което, в продължение на седмица да обработва, ретушира и подготвя снимките за печат и накрая да представи завършен продукт под формата на "селектирани и обработени за принт" цифрови фотографии, луксозен фотоалбум или фотокнига? И всичкото това за смешни пари и на всичкото отгоре с претенции "да не се святкало на децата в очите". Самият ти, като човек разбиращ от фотография, вярваш ли си, като ги говориш тези нелепости или само си приказваш, колкото да се намираш на приказка?
Лично аз съм снимал събитие на "беден" и уж "безпаричен" мой близък роднина по гореописания начин БЕЗ ПАРИ, но му поставих условието, след събитието да седи плътно до мен на компютъра в продължение на една цяла седмица, средно по 3-4 часа на ден след работа и да гледа как обработвам и ретуширам всяка една избрана от него снимка и я отпечатвам в размер А4. Резултатът беше, че след първата вечер му писна и не се появи повече, а когато му подарих албума с готовите фотографии, направо се облещи, като видя, за каква работа и какво качество и красота става въпрос. Стана му адски неудобно, започна да ми предлага пари, които аз разбира се отказах с араргумента, че след като веднъж съм казал, че ще му свърша работа без пари, значи така и ще бъде. По-интересното беше, че този албум се превърна в истинска легенда в последствие. Всеки път, когато въпросният роднина ни канеше на някой семеен празник или на гости у тях, албумът се изваждаше тържествено от шкафа и всички присъстващи го разглеждаха с часове и цъкаха с език от удивление, разказвайки наляво и надясно, как трябвало да се прави истинска фотография, а то с тези телефони ... Това тяхно въодушевление и препоръки ми спечелиха доста бъдещи клиенти, но никой от тях дори и не си помисли да ме моли да му снимам без или за смешни пари.
Начинът на мислене на хора, като Синти и Боби ЛъФчето води до единствения логически възможен резултат - Бг-мамите и татковците се прехласват по мазнИте, които собственоръчно са снимали с мобилните си супер дупер хай-тек телефони, докато професионалните фотографи стоят без работа, опъват уши от глад и се чудят как да си продадат апартаментите, за да емигрират в Испания, където хората "ценяли фотографското изкуство и плащали добри пари за фотография". Лично познавам такъв фотограф, при това, много талантлив. А на Синти и Лъфчето да им е честита посредствеността във фотографията!
|
|