Автор: steeens
Дата: 28-04-17 20:24
002:
"На около петдесет фута над главите ни се намираше платото с този предмет, който ме подмами и ме накара да преодолявам тази безплодна пустош. Предполагах, че ще видя валун, отломен от паднал преди много векове метеорит, и все още гладките му стени блестят в тази непоклатима от вековете тишина.
По скалата не се виждаше никаква издатина, за която да можеш да се задържиш с ръце, и се наложи да използуваме котка. Сякаш нови сили се вливаха в уморените ми ръце, когато въртях над главата си тризъбата кука, за да я хвърля към звездите. Отначало тя не се заби и когато подръпнахме въжето, бавно се хлъзна надолу. При третия опит зъбите се врязаха дълбоко и под тежестта на общото ни тегло куката не се размести.
Хариет ме погледна с безпокойство. Вероятно искаше да мине пръв, но аз му се усмихнах през стъклото на шлема и поклатих глава. Бавно, като преценявах всяко движение и всяко спиране за почивка, започнах последното изкачване.
Дори с космически костюм теглото ми не надхвърляше четиридесет фунта, поради което се издигах ту на едната, ту на другата ръка, без да си помагам с крака. Когато се добрах до ръба, задържах се и махнах с ръка на Хариет; след това се прехвърлих през края и като се изправих, вперих поглед пред себе си.
Стоях на плато с диаметър около сто фута. Някога повърхността му е била гладка, прекалено гладка, като си помислиш, че ръцете на природата са го направили такова. Но падащите от хилядолетия метеорити бяха набраздили повърхността и навсякъде личаха вдлъбнатини и гънки. Платото е изравнявано, за да се постави бляскавата конструкция с почти пирамидална форма и височина два човешки боя. Тя беше вградена в скалата подобно на огромен скъпоценен камък, шлифован на хиляди фасети.
Първия миг се вцепених, лишен от всякакви емоции, а после като че ли с един удар в сърцето бях изтръгнат от това състояние, от чувството на неизразима радост. Обичах Луната и занапред щях да знам, че разстилащият се мъх не е единствената форма на живот, която тя бе създала в младостта си.
Мозъкът ми започна да работи нормално и вече можех да мисля и да си задавам въпроси. Сграда ли е било това или гробница, или нещо друго, което има название на моя език? Ако това е сграда, защо е била издигната на толкова недостъпно място? А може би това е храм? И аз си представях как жреците молят боговете да запазят живота им, зоват напразно, и как океанът е изчезнал и е измряло всичко живо…
Придвижвах се напред, за да огледам по-старателно този предмет, но едно смътно чувство на предпазливост ми попречи да се приближа достатъчно. Бях запознат с археологията и се опитвах да си представя какво е било културното ниво на цивилизацията, за да могат строителите да изравнят планинската повърхност и да изкачат на такава височина блестящите огледала.
Египтяните биха могли да изградят подобно нещо, ако работниците им разполагаха с тези странни материали, използувани от по-древните архитекти, помислих си аз. Предметът имаше малки размери и не ми мина през ум, че би могло да е създаден от хора, достигнали по-високо развитие от моите съвременници. Мисълта за съществуването на разумен живот на Луната беше твърде неочаквана, но все пак съзнанието ми я възприе изведнъж, а гордостта ми не позволяваше да я приема със затворени очи.
След това забелязах нещо, от което косите ми се изправиха, нещо извънредно банално и невинно, на което би могло и да не се обърне внимание. Споменах, че платото беше изцяло осеяно с вдлъбнатини, образувани от падащите метеорити, и всичко наоколо беше покрито със слой космичен прах, дебел няколко дюйма (така изглежда винаги повърхността на едни свят, в който няма ветрове, които да разнасят праха). А на планинската повърхност, почти до самата пирамида, нямаше нито прах, нито вдлъбнатини. Сякаш някакъв плътен пръстен не ги допускаше до съоръжението — невидима стена, която го предпазва от разрушителното действие на метеоритите и времето.
Взех едно камъче и внимателно го хвърлих към светещото съоръжение. Ако беше изчезнало зад невидимата бариера, не бих се учудил, но то сякаш се удари в гладката полусферична повърхност и леко се търкулна по платото.
Едва сега проумях, че съм видял предмет, подобен на който през своето развитие човешкият род никога не е създавал. Това беше не сграда, а машина и нея я предпазваха сили, отправящи предизвикателство към Вечността. Тези сили все още действуваха и вероятно аз се бях доближил на непозволено разстояние. Помислих за радиацията, която през последното столетие човекът вече успя да улови и обезвреди. Доколкото си представях, радиоактивното излъчване беше много мощно и може би вече съм обречен на гибел, както попадналият в смъртоносното мълчаливо излъчване на неизолиран атомен реактор. Повдигнах очи към диска на Земята, почиваща в звездната си люлка, се замислих какво ли е имало под облаците й, когато неизвестните строители са завършили своята работа. Може би това е станало в карбоновия период с обгърнатите му в изпарения джунгли или когато от хладните морски бездни първите амфибии изпълзяват на Земята, за да я заселят? Или е било още по-рано, когато безкрайното мълчание и самотата са предшествували живота?
Питате защо аз не успях да осъзная истината по-рано — истината, толкова очевидна и проста сега. В смущението на първите минути предположих, че многостенното чудовище е било създадено от народи, живели в миналото на Луната, но внезапно, без колебание, разбрах, че Луната е била толкова чужда на строителите, колкото и на мене.
За двадесет години ние не открихме никаква следи от живот освен изродени растения. Лунната цивилизация, каквато и да е била съдбата й, щеше да остави някакъв спомен за своето съществуване.
Отново отправих поглед към блестящата пирамида. Тя ми се сторя още по-чужда на лунната природа. И като че ли малката пирамида промълви:
— Извинете, аз самата съм чужденка…
Двадесет години бяха необходими, за да се разруши невидимата защита и да се достигне до машината. Това, което предизвикваше недоумение, беше разрушено с варварската сила на атома и сега аз мога да разгледам детайлите на блестящия предмет, който открих някога високо в планините. За нас те са лишени от всякакъв смисъл. Механизмите на пирамидата (ако това действително са механизми) са създадени по технология, далеч надминала границите на нашето разбиране.
Сега тази тайна измъчва всички ни повече от всякога, тъй като ние знаем, че в нашата Галактика само Земята е родина на разумен живот. Машината не е могла да бъде построена от никоя от загиналите цивилизации на нашия свят, а дебелината на слоя космичен прах ни помогна да определим възрастта на пирамидата — била е построена много преди животът на Земята да излезе от моретата. Когато нашият свят е бил два пъти по-млад, нещо се е пренесло от звездите в Слънчевата система, оставило е знак за своето пребиваване и е продължило пътя си. Докато не унищожихме машината, тя продължаваше да работи, като изпълняваше програмата на създателите си; що се отнася до целта й — това е само мое предположение.
Почти сто милиарда звезди образуват Млечния път и би трябвало населението от световете на другите слънца отдавна да е минавало по тези върхове, до които се добрахме ние днес. Само си помислете за тези цивилизации в глъбините на вековете, на фона на гаснещата заря на сътворението на Вселената, още толкова млада, че животът е същестувал само в шепа светове. Тяхната съдба е била самотата на богове, взиращи се във вечността и напразно търсещи с кого да споделят мислите си.
Те вероятно са претърсвали съзвездията така, както ние изследваме планетите. Навсякъде е имало и ще има светове; тях ги очаква пусто безмълвие или пъплещи безмозъчни създания. Така е изглеждала и нашата Земя, когато димът от гигантски вулкани все още е покривал небесата и когато първият кораб на мислещите същества е прелетял в Слънчевата система от пропастта отвъд Плутон. Той е отминал потъналите в мраз външни планета, знаейки, че животът не може да изиграе никаква роля в тяхната съдба. Задържал се е сред вътрешните планети, които, стопляни от огъня на Слънцето, очакват началото на историята.
Тези пилигрими трябва да са поглеждали към Земята, която безопасно се върти в тясната зона на между огъня и леда, и вероятно са отгатнали, че в далечното бъдеще на Земята, най-обичаната от Слънцето планета, ще се зароди мисълта; но може би неизчислимият брой звезди ще им попречи да се върнат отново на Земята. Затова те са оставили часовой, един от милионите подобни нему, разпръснати из Вселената, за да наблюдават всички светове, обещаващи зараждането на живот. Това е светъл фар, който сигнализирал от дълбочината на вековете, че той още не е открит.
Сега разбирате защо кристалната многостенна пирамида е построена на Луната, а не на Земята. Създателите й не са се интересували от народи, наскоро хвърлили облеклото на диваците. Нашата цивилизация би представлявала интерес за тях само ако хората докажат способността си да оцелеят — да полетят в Космоса и да се откъснат от своята люлка — Земята. Това е нужда, с която рано или късно трябва да се сблъскат всички народи. И задачата е двойно по-трудна, защото за осъществяването й е необходимо овладяването на ядрената енергия и окончателно решаване на проблемата живот или смърт."
The Sentinel [= Sentinel of Eternity], 1951
Надявам се да ви е познат автора: Артър Кларк
Интересни идеи е имал и интересно ги е развил след повече от десетилетие...
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
NASA е много повече от една ракета до LEO.![[smilie7]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie7.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie10]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie10.gif)
![[smilie21]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley21.gif)
![[smilie6]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie6.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
преди 10г. От 2011г совалка не лети следователно пилотиран полет до МКС става само със руските Съюз. Каква се дръвчите не разбрах. Горе постояно има руско присъствие,а международните екипажи идват и си отиват.![[cool]](https://photo-forum.net/forum/smileys/cool.gif)
![[smilie11]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie11.gif)
апропо здравината на техниката доста често зависи от човека де я ползва и управлява. Така че здравината е относителна, трошат се и едните и другите - пример "Оркестър без име" имаше там една сцена де се прецаква западен автомобил, па нашите момци го ремонтираха![[smilie3]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie3.gif)
...извода остава на вас.![[smilie2]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie2.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie22]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley22.gif)
![[smilie25]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley25.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
. Това па що за чудесия е? Ако е Ел. енергия за свободно, безплатно ползване съм съгласен. Обаче това па при нас нема да стане, веднага ще се намери някое ЕРП де да приватизира/открадне, присвой/ свободната енергия и вече няма да е свободна
![[thankyou]](https://photo-forum.net/forum/smileys/thankyou.gif)
![[smilie23]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley23.gif)
![[ezik]](https://photo-forum.net/forum/smileys/tongue.gif)
![[smitten]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smitten.gif)
![[smilie19]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley19.gif)
![[smilie9]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie9.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram