Автор: chrisnoch
Дата: 26-11-16 03:35
Автор: colorphoto
Дата: 22-11-16 17:39
Ночев,като как толкова лесно се сменя попрището,особено у нас,като става въпрос при много хора за оцеляване?!
Или,понеже ти си си намерил мястото покрай така наречените "промени" и известните "хъшове' и вече гледаш отгоре на ситуацията.
...
Та недей да обясняваш на на хората кой-как да си сменя професията и какво да работи че много нагло изглежда от позицията от която го правиш.
Винаги съм вярвал, че съм роден с късмет. Вероятно защото съм се пръкнал на този свят в неделя.
В началото на т.нар. "промени" ситуацията наистина беше различна от сегашната. Събитията се развиваха много бързо и много хора можеха да се качат на много "влакове". Повето от тях след време се дотътриха до глухи коловози, ама това е друга тема. Трябва ли да се обвинявам, че съм се качил на "щастливия" влак, пък и че съм се прекачил след това на поредица от други - все "късметлийски"? (виж предишния ми пост).
То късметът си е талант, ама само с него не става - трябва и бачкане! Сега се сещам, че баба ми обичаше да казва: "От работа - само гърбица!" Тя беше от "старата буржоазия" и хич не й беше лесно преди 1989 г. (която не успя да дочака), но беше изпълнена с оптимизъм и бликаше от енергия. Нищо, че животът й се беше обръщал много пъти с краката нагоре. Нищо, че й се беше налагало да отглежда скришом прасета в центъра на Пловдив, за да изхранва многолюдното си семейство. Нищо, че се беше научила да вари сапун от свинска лой, за да има с какво да изпере децата си. Нищо, че не успяваше да си купи нови дрехи, та кърпеше (съвършено!) тоалетите си от 1938-ма, за да може петте й деца да завършат висше образование. Нищо, че беше обикновена домакиня без нито един ден трудов стаж. Тя беше голям човек! И беше щастлива.
Изобщо не гледам "отгоре на ситуацията"! Съвсем не съм забравил "Приказка за стълбата" на Смирненски. Даже си я препрочитам от време на време. Знам точно на кое стъпало съм и не съм загубил връзка със "земята". Ама ми става тъжно и болно като гледам "отгоре" колко млади хора се шматкат с празни погледи по клубове и чалготеки и се интересуват единствено от последния модел смартфон, най-модерните парцалки и най-яките маратонки.
Такива ми ти работи ...
Апропо, написахме сценария на "Граница" през есента на 1987 г. Ще рече, две години преди "промените". Успяхме да го заснемем през есента на 1992 г. Както писах по-горе - трябват ясна цел и яко "дупе".
Тази година фестивалът "Златна роза" беше открит с прожекция на "Граница" послучай 25-годишнината на Националния филмов център. Имаше много млади хора, които гледаха филма за първи път. Бях приятно изненадан, че след прожекцията те ме търсеха за разговор силно развълнувани. Не вярвах, че този филм може да има такова въздействие две десетилетия и кусур след премиерата си.
Дали тези случки ме качват нагоре по стълбата, за да гледам "отгоре"? Не, те ме карат да си спомня за пореден път къде съм бил в началото на 90-те и да се чудя с кой акъл и с кой късмет съм се хванал да работя това, което ме прави щастлив.
|
|