Автор: Overlay
Дата: 15-11-16 20:16
Е-мил, пространните ти писания са несъмнено израз на уважение и зачитане на събеседниците, за което благодарност.
Без да смея да претендирам ответна пространност, бих искал да отбележа едно две неща, както следва:
Виждам, че написаното от мен относно корпорации и концентрация на капитал при теб е довело до разсъждения относно монополи, антимонополно законодателство и влияние на едното и другото върху цените, средната класа, и т.н. Написаното от тебе е интересно и вярно, но в случая имах предвид нещо друго. Гигантска корпорация и свръхконцентрация на капитал не означават непременно монополно положение, но това в случая не е от съществено значение. От значение е едно качествено ново състояние, поради което не мога да приема виждането ти, че „тази ситуация не е от вчера, даже не е от предния век. Нито пък корпорациите-чудовища“.
Нивото на натрупване на капитали в съвременните корпорации е наистина гигантско както по самите размери на натрупаното, в сравнение с 19-ти век (спомената от тебе корпорация Апъл буквално седи върху над 100 млрд. долара), така и по относителен дял. Натрупването на тези капитали на едно място, образно казано, (няколкостотин места, ако щеш) естествено забавя и блокира скоростта на оборот на тези капитали, по сравнение с това, ако са пръснати сред хората. Хората средностатистически имат склонност да харчат 2/3 от доходите си. Няма начин обаче една корпорация да похарчи наведнъж или в кратък период от време примерно 66 млрд долара. Няма начин и да се инвестират активно в кратък период от време такива пари. Получава се нещо като драконът от „Хобит“, който лежи върху планини от злато, и хем дреме и нищо не прави, хем не ги дава на друг. Мъдри хора, като Бил Гейтс, разбират този проблем и отдавна издигнали се над иманентната на човешката природа алчност, призовават богатите хора да преразпределят поне половината от натрупаното.
Защото те разбират, че се променя характерът и начинът на функциониране на икономическия живот на обществото. В този смисъл настъпилият спад наистина, както пишеш, е закономерен, но, има едно голямо „но“! Настъпилата през 2007/2008 г. криза (която все още не е свършила) не е пореден класически цикличен икономически спад, породен от поредното свръхпроизводство – пълни складове с продукция, която не може да се реализира. Не може да се обясни и с теорията за дългите вълни на Кондратьев – Шумпетер, доколкото изобщо може да се разчита на тази теория (отделен разговор).
Напротив, кризата започна не в условия на спадащо потребление и свиващо се търсене, а в условия на бум на потреблението не само в развитите страни, но и в България. И започна кризата не първо сред фирмите от реалния сектор, а сред финансовия сектор, в който започна да се усеща остър недостиг на паричен ресурс, поради което правилно тази криза беше охарактеризирана като криза на ликвидността, с последвали обаче куп не просто неправилни, ами направо кретенски обяснения – от сорта, че причина било раздаването на твърде много кредити от банките на хората, които харчели повече, отколкото произвеждали, и в тоя дух. Едва на по-късен етап дойде и спад на търсенето, като следствие, не като причина.
Поради тази си особеност тази криза изобщо не беше усетена да се приближава и беше прогнозирана само от един водещ икономист.
Имаме един сериозен проблем, а той е сериозен, защото е системен. Корпорациите са все пак резултат от естественото развитие на системата на свободна пазарна икономика. За която болшинството хора вече отдавна се питат доколко изобщо все още е свободна и доколко пазарна. Има ли изход? Аз съм твърде песимистичен относно ефективността на призивите на идеалисти като Гейтс. Не вярвам да има мощна вълна от последователи. Други варианти? Тези дни слушам, че Уол стрийт горещо приветства трилионния план на Тръмп за инвестиции в инфраструктура. За съжаление и такива класически кейнсиански мерки освен определено оживление не вярвам да решат проблема в дълбочина и перспектива, освен ако Тръмп не смята да обложи коропрациите с нещо като данък „много се оядохте, дайте 50% от натрупаното насам“. Което е немислимо, разбира се.
Тревожното е, че хората възприемат този блокаж в икономиката като несправедливо разпределение на благата и очевидно има много натрупано напрежение, за което навирилите нос и загубили почти всякаква връзка с реалността политически елити, деца и храненици на същите тези корпорации, продължават да не си дават сметка. А избирането на Тръмп в Щатите и Радев у нас е израз точно на това ирационално, но мощно напрежение. Сигурно е избирането на националиста за президент в Австрия декември месец. Догодина в Европа също ще има много „изненади“.
На този фон приказките, че всичко е точно, нищо ново не е станало, нема страшно, са ми странни, меко казано…
|
|