Автор: e-mil
Дата: 16-10-16 11:44
Автор: catandgoddess
Дата: 14-10-16 16:46
"Тази дама -Селма Лагерльоф, мисля, че ми е позната, но като разгледах заглавията не си спомням нищо. Странно."
Едно време беше много известна в България с най-известната си книга "Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция". Имаше поне 5-6 издания между 60-те и 80-те и предполагам още е известна, защото съм виждал и по-нови (макар и със съкратено заглавие). Родителите ми бяха купили изданието от 1976.
https://assets.chitanka.info/thumb/book-cover/07/1869.max.jpg
* * *
Автор: catandgoddess
Дата: 14-10-16 16:46
"1914 не се връчва – Ерик Аксел Карлфелт (Швеция) я отказва"
Не е това причината - през 1914 Карлфедт дори не е номиниран.
По това време Европа е разделена заради Първата световна война, като противопоставянето засяга всички сфери, включително хора на изкуството. Дори предишни нобелови лауерати яростно се атакуват едни други - Метерлинк, Хауптман, Ойкен и Киплинг.
Харалд Йерне (тогавашният председател на Нобеловия комитет в Академията) пише в доклада си, че наградата трябва да смекчава неправдите и ексцесиите породени от националистическите тенденции в тогавашната литература и от сблъсъка на Великите сили като цяло.
Това е и причината в следващите години чак до 1920 да награждават само скандинавци, защото са от невоюващи страни. Ромен Ролан е изключение - макар и французин, той заема твърда антивоенна идеалистична позиция и по това време вече живее в Швейцария.
A Карлфелдт отказва наградата през 1919. Мотивът му е, че от години е не само член, но и постоянен секретар на Шведската академия. Това е известно от едно писмо на Селма Лагерльоф до Софи Елкан - нейна близка приятелка, любовница и също писателка.
"Вчера... гласувахме Карлфелдт за една от наградите... Карлфелдт не присъстваше, когато взехме решението. Но когато всичко свърши, той дойде, каза, че е научил за своя успех и твърдо отказва. Не иска да получава никаква награда, докато е Секретар на Шведската академия. Беше забележителна и величава постъпка и ние се почувствахме много възвисени, атмосферата се нагорещи, беше силен момент, който имахме щастието да изпитаме, а Шук [Хенрик Шук - тогавашният председател на борда на Нобеловата фондация] беше на седмото небе:
"Вижте само, какъв човек имаме за секретар!"
Това беше един от онези моменти, за които съм чела в романите и сама съм писала подобни, но никога преди не бях изживявала."
* * *
Автор: slivenski
Дата: 16-10-16 09:31
"Начи, първо Нобеловата награда се дава само на живи хора.
Второ, специално тази за литература се присъжда за... как да го кажа, създаването на висши идеали - например мир, любов, хуманност и прочие.
Такова е завещанието на Алфред Нобел."
Това за живите хора го няма в завещанието. Всъщност е по-съвременно изискване въведено през 70-те години. Преди това има наградени след смъртта си и единият от тях е именно Ерик Аксел Карлфелдт през 1931. Другият е Даг Хамаршьолд (награда за мир).
|
|