Автор: PhotoBo
Дата: 11-09-16 05:11
Честно - защото ми харесва и това е жанра в който откривам себе си. Опитвам се да уловя емоцията на модела и с една снимка искам да покажа частица от него, а в същото време да оставя нотка загадъчност, което да е интересно за зрителя! Плюс това има толкова красота на тая земя, която трябва да бъде видяна, има очи които разказват история, смеят се, има душевност... Не съм толкова добър, че да нагласям, съответно аранжирам или ако щеш манипулирам модела. В повечето пъти импровизирам или подсказвам малко, но тъй като не разпилагам с про модели и самите те не знаят как да позират, в повечето случаи наистина разчитам на усмивка, поглед или нещо, което ми се стори интересно за тях.
Освен това обичам да подарявам усмивки на хората, които снимам и се радвам, когато се харесат след моя снимка.
Много искам да снимам и улични портрети на различни и интересни типажи, но не мога да се осмеля и да питам или да не питам, а просто да снимам интересни за мен хора... Често подминавайки някой виждам колко различен е, какви интересни черти има, поглед, прическа...колко добре ще стои на снимка, но всичко си остава в главата ми, трудно ми е да питам непознати хора за снимка, въпреки, че преди друго си мислех! Та така, казах си
Ми ти?
Офф: Обичам и пейзаж и природа да снимам, но понеже напоследък по-рядко пътувам на някъде, пък и все по рядко мъкна дслр с мен, та си снимам за личния албум с телефона или с безогледалката разни кътчета, когато съм в движение и са ме впечатлили. За друго хептен нямам време, а за обработка да не говорим
|
|