Автор: marves
Дата: 27-08-20 16:02
Постижимо е, но безсмилено на фаза техническо изпълнение.
Представи си матрица с 4 пиксела (вместо 100 милиона, за по-лесно смилане на информацията от мозъка).
Групираме 1-ви и 2-ри пиксел на първи ред по хоризонтала, а 3-ти и 4-ти пиксел на втори ред по хоризонтала.
За да "гепят" някакъв сигнал (светлина, цвят, сочност, шум), тези пиксели трябва да ги подхраним с "ток". В зависимост от силата на "тока", пикселите могат да реагират на по-силна или по-слаба светлина. По-висока стойност на "тока" спомага за по-висока светочувствителност, но за сметка на негативни явления - шум, размиване на сигнала. Тази големина на "тока" представлява ISO настройката на апарата ни.
Всеки пиксел улавя определен капацитет от информация. Капацитетът е голям при възможно най-слаб "ток", подаден на пиксела. Колкото повече "ток" му подаваме, толкова по-малко информация ще може да генерира пиксела. На "силен ток" (високо ISO) губим точни цветопреливки между пикселите (всеки индивидуален пиксел започва да придава приблизителна, а не точна стойност на това, което вижда), вкарват се смущения (шум, точки, парцали). Капацитетът информация спада. RAW форматът ни вече не може да "изсветлява сенки" и да "връща прегоряло", а и е пълен със генерирани смущения/шум.
Как се борят в днешно време технически с този проблем?
Производителите на матрици/фотоапарати се опитват да сведат до минимум нуждата от "уголемяване на тока", чрез физически подобрения на технологичен процес.
През последните 2-3-5 години реално във фотоапаратите ни има максимум 2-3 степени/прага на усилване на "тока", докато всички междинни светлочувствителни стойности са софтуерна интервенция.
Пример - задаваме ISO-800 и щракваме кадър. Фотоапаратът на хардуерно ниво подава същото количество "ток", което използва за всички стойности на ISO в диапазон 100-800. Усилването на сигнала става на софтуерно ниво, подобно на това, което правим ние с плъзгача за експонацията в RAW софтуера за обработка. Ако си направите и прост експеримент със съвременен апарат, ще видите, че реално можете да извлечете същото качество на картината от ISO100 пушнат +4EV, като това на директен кадър ISO800. Дори има и повече информация в ISO100 кадъра, защото не са му резнали информацията от светлите участъци в компресията на RAW формата. Ако има някоя прашинка повече шум, то това ще произлезе от различните софтуерни алгоритми за увеличаване на сигнала (пуш на +EV).
При ISO1600 (примерно) вече апарата превключва на по-голям "ток" към пикселите, като го задържа константен до ISO6400 (примерно).
Това е т.нар. ISOLess, към което се стремят производителите на матрици.
Разбираме, че (с новите апарати) имаме учудващо голям "динамичен обхват" за извличане на софтуерно ниво, толкова по-добър от хардуерното увеличаване на "тока" към матрицата в определени граници, че дори производители на фотоапарати го предпочитат. От това се възползваме и ние, когато се опитваме да "шарим" HDR кадри от единичен RAW формат. Към днешна дата реално нямаме и полза от снимане в клин, ако ще пушваме до 3-4EV, тоест спестяваме си играчка с настройки на експонация, живот на затвора и нагаждане на кадри с чистене на артефакти, ако нещо случайно в кадъра е помръднало между двата+ кадъра.
Да предположим, че колегата по-горе желае още поооовече динамичен обхват от единичен кадър.
Да разгледаме отново примера с четирите пиксела. Да кажем, че горния ред от два пиксела е в обхвата на дневно небе и правилно е обхванало цвят/шум/мирис/вкус на минимален "ток", тоест най-оптимални условия. Обаче вторият ред двойка пиксели "вижда" отвора на вратичката на кучешка колибка, непрогледен мрак. Тези два пиксела, уви, нито ще се зарадват на цвят, нито ще ги лъхне усещане за летен ден, нито ще им остане приятен послевкус, абе все едно ги е тръшнал коронавируса. Какво правим? Вкарваме фотографската ни творба от два свежи (и два не толкова) пиксела в RAW софтуера, за да се опитаме да оживим сенките, да внесем живот в очите на кученцето, скрито в колибката си и да натрупаме Б-точки в ФФ от умиление, фотографско виждане и усещане за композиция.
Обаче - греда! Няма никой дори при +5EV, само силует, който ще трябва да опишем подробно с думи в стихотворна форма под описанието на нашата творба във Фото-Форум. За наше съжаление, осъзнаваме, че не сме въодушевили Б-точкуващите... преминали са на съседния кадър с голи цици, където напомпват мощно "ЗЛАТО" (или "виж автора", за да се полюбуват на още кадри на същия чифт силиконови импланти).
От самосъжалението си на недооценен фотограф, в опит за превъзмогване на този крах, се събужда в теб онзи, добре познатия и долюбван от ФФ съсловието - техноонанистът. Спомагайки ти да се добереш до "истината" - че вината е изцяло на фотоапарата, който, ако беше направен както трябва, вече кадъра ти щеше да е на челна страница на ФФ - не ти остава нищо друго, освен да нахулиш смешниците, производители на светлочувствителни елементи, и да ги изобличиш публично колко са смотани, та не се сещат да "светнат" недоекспонираните пиксели. Онзи мишок, инженера, стоящ зад недодяланото си полупроводниково изделие, трябва да се скрие в дън земя, а защо не и да си направи харакири (вероятно е японец или друг дръпнатоочко), за дето ни спъва творческия възход.
Предложеното революционно техническо откритие, способно да обърне посоката на въртене на планета Земя със своята гениалност, ще разгледаме в следващия епизод. Прекъсването се дължи не на реклами, а поради привършилата чаша кафе на автора на този отегчителен офтопик пост и най-вече на изтеклото полагащо му се време за размисли вЪ храсти.
|
|