Автор: chrisnoch
Дата: 10-03-16 01:48
Целта на режисурата е да създаде нов свят, който досега е бил само в главата на режисьора. Този нов свят може и да прилича на реалния/сегашния/познатия, а може и да не прилича - въпросът е да бъде убедителен и да въздейства.
Как се постига това?
Няма универсална рецепта.
Понякога непрофесионалните актьори/модели с малко режисьорска намеса постигат по-убедителни резултати от професионалните актьори/модели. Обаче има много задачи, които първите не могат да изпълнят (за разлика от вторите), защото те "играят" преди всичко себе си - "аз в предложените обстоятелства".
Точният кастинг е от решаващо значение. Той е почти 50% от работата на режисьора - нищо, че в много случаи някой друг я върши (например в холивудското кино). Лошшият кастинг почти винаги означава режисьорски провал.
Работата на режисьора далеч не се изчерпва с ръководенето на актьорите. Той носи отговорност за всички елементи от "новия свят" - декорите, костюмите, гримът, осветлението, дори използваната оптика трябва да отговарят на идеята, родена в главата му. "Парчетата" от тази идея трябва да стигнат до всички членове на екипа и всеки (художник, гримьор, осветител и т.н.) да изпълни своето "парче" така, че то да пасне идеално в общия пъзел. Колкото по-голям е екипът, толкова повече комуникационни проблеми трябва да реши режисьорът, за да постигне това, което си е "наумил". Малките екипи поставят друг проблем - всеки върши по няколко неща, в които едва ли е еднакво добър. С екип от един-двама души могат да се реализират само ограничени по мащаб проекти.
Една от основните цели на режисьора е да постигне емпатия у зрителите. Съпреживяване е най-точният превод, за който се сещам. Без емпатия не може да се постигне нито убедителност, нито въздействие.
Режисурата може "да личи", а може и да "не личи". Всичко зависи от "емпатичния ключ", който е избрал режисьорът. За едни сюжети показната режисура върши перфектна работа. Други сюжети могат да бъдат сътворени само с дискретна режисьорска работа. Тези крайности могат да изглеждат така:
http://prikachi.com/images/893/8681893i.jpg
Могат да изглеждат и по друг начин. В повечето случаи режисьорът си служи с по-аморфен "емпатичен ключ", в който има елементи и от двете крайности.
Убедителността и въздействието върху публиката рядко могат да се предвидят. Ако можеха, всички произведения на (аудио)визуалното изкуство щяха да бъдат или шедьоври или категорични търговски успехи. Най-често са нито едно от двете.
|
|