Автор: Dobromir_Kalenikov
Дата: 19-02-16 19:10
В тази или някоя от другите теми, които Боби налази (не ми се проверява коя точно), Ночев много правилно каза, че това неговото е войнстваща посредственост. Като се добави явната агресия, виждам в това огромен проблем и той трябва да бъде разрешен. Навремето имах съсед, на когото като дете никога не се караха. Каквото и да направи - няма проблем. Купуват ни на мен и брат ми нови слушалки - той идва и ги счупва - реакцията от родителите е "Ееее, ама защо така правиш, бе, сине...". Подаряват му канарче - той му счупва краката и го хвърля от 7-ми етаж. Пак няма забележка. Да, обаче той порасна. Подбийваше баба си, която го гледаше, стигна се и до момент, в който удари с метална тръба по главата съсед и гръмна с газов пистолет в лицето на друг. Сега не знам къде е, но надали е престанал с допълването на бойната си биография. Иска ми се да мога да разбера как щяха да се стекат обстоятелствата, а и животът му, ако тогава някой се беше захванал с неблагодарната задача да го възпитава, да работи с него и да пресече в зародиш това поведение.
Поуката, според мен, е, че проблемите трябва да се посочват и да се решават, докато не е късно. Коректността, стъпването на пръсти и шепненето, току-виж сме разсърдили някого, не са добра стратегия - поне не и дългосрочна. Един ден тук всеки ще псува всеки, примерите за изкуство ще са ужасните снимки и видеа, които сега някои хора натрапват. Хубвото е, че поне все още срещат отпор.
Повечето още помним как завършиха живота си предишните два ника на Боби - женският и лъвският.
Все по-малко от хората, които обичам/х да чета, влизат и пишат тук. А аз влизам и чета всеки ден - нови неща и архиви. Рядко пиша, защото не се чувствам достатъчно уверен аз да давам акъли или знания и като цяло този форум ми е доста полезен и наистина с удоволствие го следя. Никак не ми се иска да умира, превърнат в махленска говорилня и поле за изява на собственици на фотоапарати (умишлено разграничаване от фотографи). Но явно това е нормалният път на нещата - погледнем ли на по-общо ниво, можещите и знаещите в живота също започват да си припасуват, оставяйки агресивната простащина да властва.
И не, Боби, не ми отговаряй, не ми пиши, не ме заплашвай и не ми се обяснявай - безсмислено е. Помисли един път в тоя живот от позицията на "А дали аз не бъркам някъде?".
Публикацията е редактирана (19-02-16 19:17)
|
|