Автор: my.point.of.view
Дата: 26-01-16 10:27
Олеле, не мога да асимилирам написаното?
Фотобо, Павлов, простете, ама отивам на Нямаго, защото имам много въпросителни.
- черно-бяло - признавам, че харесвам черно-бялото /и тук ще кажете - така ли, не ни беше станало ясно досега?/. Цветно снимам, но просто не съм включил цветните снимки, ще стане шарено. Те могат да са друга селекция. По-трудно снимам цветно, повече се чудя, спряха любимия ми филм за крос, реалните цветове не ме вълнуват, искам да мога да си ги измислям, там е трудността.
- стил и почерк - от една страна изработен, от друга страна - клиширан, така ли да го разбирам? Не мога да снимам по пет начина, примерно, каквото и да снимам, то ще е подчинено на разбиранията ми за фотография. Представете си, че снимам голо тяло. В кадрите ще има еротика, ще има геометрия, ще има сенки и ще има провокация. Ако снимам портрети, просто няма да има еротика, хаха. Тоест ще бъдат снимки, като тези, които виждате, но с друг сюжет.
- подражателство - Като се замисля, това не ме тревожи, ако бъда упрекнат в подражателство. Погледнете ранните снимки на Беренис Абот, след прибирането си в Щатите. Те са все едно снимани от Атже. Погледнете снимките на Лизет Модел, която прави албуми за Атже с предговор от Беренис и отделно албум на Беренис - вижда се, усеща се неговото влияние, някои дори биха казали, че все едно той е снимал, но в по-ново време, естествено, малко повърхностно казано. Погледнете снимките на Дуано - даже някъде между снимките ще видите в албума му цитат, че той е възприел от Атже много и че съжалява, че не е могъл да се запознае физически с него. Възприел от един селянин от Либурн, който е ядял попара сутрин, обед и вечер. Анри Картие-Бресон казва, че започва да гледа на фотографията, като на изкуство, след като видял кадри на Атже. Което пак е влияние, нали? Брасай в албума си Нощен Париж също говори как на разни сбирки са показвани снимки на Атже и са обсъждани. Присъстващите на тези сбирки са ги обсъждали, невъзможно е да не са им повлияли в известен смисъл. Самият Брасай споделя, че той е бил силно повлиян. Кертес и той е в кюпа. И всичките тези фотографи, които споменах досега, са емблеми, разпознаваеми и различни, не бих казал, че някой имитира някого. Брасай прави невероятни и уникални снимки на нощен Париж. Да, но той, пристигайки в Париж е просто журналист, дори няма фотоапарат, кой го е запалил? Излязъл нашия на разходка с човека, при когото е отседнал - Кертес. За нощни снимки. Гледал и му харесало. На Кертес нощните снимки са "шапка свалям". Е, нима Брасай го имитира? И Брасай си купува фотоапарат и започва да пести от цигари за филми и магнезиев прах.
- характер - калпазанин?
Изобщо не парадирам, даже не ме интересува, че снимам на филм. Посочих, че не съм си купувал дигитален фотоапарат, защото Рафи спомена за влиянието на дигиталното снимане, а аз просто не съм имал досег до такова. И причината е много проста - снимам от дете, тогава нямаше дигитални фотоапарати, по-късно пък бях беден студент и нямах пари за дигитален фотоапарат. След това, като взех първата заплата, си взех /логично/ фотоапарат, за какъвто винаги съм мечтаел. И така.
Не мога да нарека снобизъм факта, че от три години и половина снимам с фотоапарат, който струва 100 лева. Прост и дава резултата, който искам. Това е моя фотоапарат. Иначе ми е ясно, че и снимането на филм е мода и поза, като това да си вегетарианец или още по-лошо - веган. Е, аз съм от преди модата. Малък динозавър един вид.
Много сериозно се отнесох към темата, че си търся курс по фотография. И един господин ми откликна, писа ми за професионалния курс към Факултета по Журналистика на СУ. Този човек се казва Николай Василев. И при първа възможност смятам да посетя този курс. Не искам да правя реклама, просто да посоча, че в никакъв случай не съм подходил надменно. Надменно бих подходил, ако знаех, че на планетата няма други хора и реша да издавам вестник или си направя фото форум, в който да си пиша сам. И се самообявя за най-добрия фотограф на планетата. Което ще е вярно, но и лишено от смисъл.
|
|