Автор: fast_eyebrow
Дата: 28-12-15 10:58
Въпрос на боравене с категории е, да се каже,дали човешкото зрение е съвършена оптическа система или не е.Според мен по-скоро не е, защото на сензорът можеш да му увеличиш светлочувствителността,за да "вижда" в тъмното нещо,което невъоръженото човешко око не може. А дали ние (човекът) сме такива, защото така са се развили възприятията ни или възприятията ни са такива, защото ние така сме се развили е въпрос от типа "Кокошката или яйцето", но това е друг въпрос, който няма отношение по темата. :)
Проблемът е,че мозъкът винаги търси отклонение в общата "картина" от нормалността, която сам е формирал. Ако уцелиш "нормалното" фокусно разстояние и переспектива, той ще регистрира все пак дисторсия (или други оптично изкривяване на обектива), ако пък елиминираш видимата дисторсия със смяна на переспектовата, тогава фокусното разстояние ще го "подразни" и т.н. Но в това няма нищо лошо, защото често тези дразнения са в основата на интересните кадри, които мозъкът обича да "колекционира".Мозъкът е "колекционер" на впечатления, това е част от същността му да трупа опит (житейски опит, знания и спомени) и той го прави на базата на впечатления, асоциации и грешки. И колкото са по-силни те, толкова желанието на съзнанието да ги приложи към "колекцията си" е по-силно и после често да се връща към тях (спомени). Сигурно често ви се случва, ако някой кадър, филм,музика,човек и т.н. ви впечатли силно, често да се връщате към тях.Като ми хареса снимка, мога да се върна и да я видя още няколко пъти.
Но и това май няма много общо с темата, освен, че повдига въпроса "гледайки кадър от нормален формат по-приемлив ли ще бъде от естетическа гледна точка за зрителя или има други критерии" :)
|
|