Автор: nyamago
Дата: 23-12-15 14:47
Две почти несвързани с темата лични неща (надявам се някой да види връзката, де):
1. 'Законът на Димитров' - така на майтап колеги и клиенти наричат нещо, което някога съм казал за Знанието. (Понеже консултантския занаят, с който се препитавам, го смятам за търговия със Знание, а не с човеко-дни и човеко-часове, както го смятат болшинството консултанти). 'Законът' гласи:
'Знанието е единственият продукт, който след като бъде продаден, остава у Продавача'.
Ако ти продам един Канон (или Никон) имам твойте пари, но вече нямам Пентакса, защото е станал твой. Ако ти продам Знание как се снима - имам твойте пари И все още си имам Знанието. Просто, Уотсън!
Следствие Първо: При продажбата му, Знанието 'на склад' у Продавача не само НЕ намалява, но дори нараства! Защото при всяка доставка научаваме още нещо.
Следствие Второ: Понеже Продавачът не губи и грам Знание при всяка доставка, може да си позволи да го дава И безплатно! ('Парадокс на Димитров': колкото повече даваш безплатно, толкова повече купувачи идват да ти дават пари за още).
Ето това второ Следствие май не са го усвоили асовте на иСкуВството (и занаята) и не могат да преглътнат - как така да си дават даром Знанието? Нали са бъхтали да го учат, откъде накъде ще го подаряват на някакви неграмотници? И в резултат - поведението из форумите (не само тук - наблюдавам го и в музикантския). Тяхна си работа
= = = = =
2. Най-безполезния 'курс' в живота ми:
Всъщност, всел съм всичко два урока по рисуване, първият - на 5 години от бележития ми (случаен) съименник, но за този случай другаде. Вторият беше опит да ходя на курс, подготвяйки се за изпит по рисуване. На първия урок маститият учител нахвърля някаква купчина щайги и делви и ни остави да ги 'фотографираме' с молив на хартия. Свърших доста преди другите и му показах опита си, на което той каза:
"О - ама ти си готов, бе! Изпита си го взел, много си добър!" и добави: "Само трябва да идваш още месец-два да ти покажа как се изпипват някои технически тънкости, иначе виждането и ръката си ги имаш."
Бях тинейджър, когато всичко, което се яде, лети - и толкова ми трябваше за егото (подклаждано преди това от 'критични' приятели и роднини, че ме бивало да рисувам - всъщност не е вярно). И понеже бях 'умен' го заподозрях в хитруване - да съм ходел още, само за да ми взме левчетата (плащаше се всеки път, петарка на ръка). И от следващия път петарката от родителите ми се изпиваше, а аз 'ходех на курс' (уж). Нали съм готов - сам го каза - какви пет лева?
Човекът наистина ги учел на тънкости - както ми споделиха после приятели, които успешно взеха изпита. Не тънкости на рисуването, а изискванията на оценителите (работите са уж анонимни, а той беше от тези оценители). На 'почерк', който той да разпознае и възнагради като оценява. Аз си останах неук за тези тънкости и се провалих - огромно разочарование, което практически ме отказа от рисуването. Оттогава повече гледах по изложби и галерии и четях книги за изкуство, но молив и четка не хващах...
Та - намирам ласкателството за най-голямо престъплеие от учителите (и нашата податливост на ласкателства за най-голяма слабост). Пренесено към днешните социални медии и форумите по фотография (и други изкуства) - всичките 'лайкове', 'приятелства' и ласкателни коментари играят подобна роля. Никой не е имунизиран срещу тях и някои започват много да си вярват (вярваме?)...
- - - -
Извинения за гигантския спам - няма вече (до края на годината )
Публикацията е редактирана (23-12-15 14:52)
|
|