Автор: geokar
Дата: 29-09-15 23:01
Това, което пумата казва за народа ни може би в пълна степен се отнася за него самия, затова го формулира така (ако не вярва, да отвори кой да е учебник по психология или да се консултира с психолог или психиатър, само и единствено при нас се случва да ругаеш онова, от което си част, сякаш става въпрос за нещо странично). Аз лично отказвам да отговарям на дефинициите, които той дава. Всяко, абсолютно всяко стадо си има мърша. Към коя част ще се причислиш, зависи от самия теб и това намира израз в начините, по които характеризираш цялото стадо. Освен това ми се струва, че нито в тази тема, нито в целия форум има място за персонални обиди и агресивно поведение, каквото някои съфорумци обичат да демонстрират (и тук психолозите виждат подтиснати комплекси!) Тази тема е за снимки, които участниците в нея харесват, лично харесват, съобразно със собствените си естетични критерии и ги предлагат, защото смятат, че могат да се харесат и на други. Който харесва - харесва, който не - отминава, без да се заяжда. В края на краищата няма едни меродавни критерии, както имаше, да речем, преди трийсетина години. Мен това, че няма, ме радва, явно не с всички е така.
Колкото до фотографията, за която се спори - да, всеки и навсякъде може да я направи, защото явлението е повсеместно. И точно това ни задължава да го отразяваме, ако решим да вземем становище. Защото става въпрос за обществено явление, като се наблегне на него, дай Боже някой да се замисли и да направи малка крачка по посока от мършата към стадото.
Иначе могат да се снимат птички със скъпи обективи, да речем (примерът е случаен) и да стоят по първите страници, и да се радват на чуденки и кръстчета от възхитени почитатели, макар, че много от тези птичи портрети биха зарадвали най-вече издателите на учебници по орнитология, с обществото и неговите проблеми, за които чуваме пледоарии, те нямат нищо общо. А нещо общо има онази непретенциозна снимка с джиесемите в кафенето. Мое лично, никого с нищо незадължаващо, мнение.
|
|