Автор: nyamago
Дата: 28-08-15 02:37
Забелязал съм няколко вида фотографи. Ще говоря за фотографите, макар а да не съм такъв - познавам фотографи. И във форума има някои фотографи, макар повечето да не сме такива. Та, фотографите - се случва да бъдат:
- Гъвкави и адаптивни към житейските обстояелства, най-вече икономическите. Правят това, от което най-добре* печелят. Обикновено то е каквото клиентът иска, независимо дали знае какво иска. За удовлетворяване на клиента този вид фотографи са склонни на компромиси и без чувство на вина забравят собствните си идеали (ако ги имат). Не ги съдя: добрите и такава работа вършат добросъвестно и отговорно, чисто и в срок. Работа.
Няма да забравя един урок от някогашен мой ментор (по случайност роднина), доста признат творец в донякъде съседна на фотографията област. Като веднъж го упрекнах, че изпълнява заръки и работи неща, които не са му 'по душа', той ми каза:
"Аз съм професионалист - като шивача. Идва ми дебел клиент - правя му дебел костюм, идва ми гърбав клиент - правя му гърбав костюм. На всекиго по мярка да му стои като отлят и винаги безупречно точен - за това ми плащат."
* Споменах плащане и по-горе казах 'от което най-добре печели'. За различните хора 'най-добре' е много различно. За едни 'най-добре' значи най-много пари и те работят само за най-престижни и платежспособни клиенти, на други отказват. Щото могат. Но за други 'най-добре' значи най-лесно. Без особено усилие (или потребност от можене) - в снимането или в продаването. Те приемат да снимат и абитурентката на съседите, или (както някой спомена) продават през сток агенции и сайтове за стотинки.
- Друга крайност са крайно безкомпромисните творци - те с никого за нищо на света не се съобразяват. Имат идеали и собствени критерии, по които създават продукта си. Дали ще се продава не е сред приоритетите им. Някои от тях са неистово талантливи и това, което правят, впечатлява (вълнува, с извинение) достатъчно силно, достатъчно много хора - че признанието да се превърне в доходни продажби. Но тези доходи абсолютно нямат 'комерсиален' характер, а са само малка част от признатата стойност на работите им. Други в тази група, обаче, поради неспособност да признаят недостига си на талант, обвиняват публиката, че не ги разбра и не без завист наричат признатите си талантливи колеги (от същата група, не горните) - 'комерсиални продажници'. Като цяло тази група не признава по-горния вид за 'фотография' и не биха се занимавали с такава.
- Има и друга група непримирими носители на високи критерии и естетически разбрания - които се хващат на 'комерсиални' проекти, но не са готови неук клиент да им 'дава акъл' как да си свършат работата, още по-малко - да им дава творчески насоки или идеи. С някои клиенти явно са прави, за други - не. И по-добронамерените от тях като Дон Кихотовци се опитват да образоват клиента и вместо да приемат кичозните му задания, на него да наложат правилните си разбирания и високата си естетика. Рядко постигат нещо, по-често губят нерви и време в безкрайни спорове, на края нито с работата си могат да се гордеят, нито с доходите си (а и клиентът отвен неук, остава недоволен)...
Има и други групи, но главното е, че никоя от тях не съществуа в съвсем чист вид, застъпват се и се преливат, та всеки е малко като едните и малко (или повече) - като другите.
И така е не само във фотографията, а във всички изкуства и творчески професии. Дори не творчески (по веобщото разбиране), а всички форми на интелектуален труд - дори прозаични поприща като програмиране или счетоводство. Само последните никой не помисля да обвини в 'комерсиалност', нито пък те биха се обидили от това
|
|