Автор: snooper
Дата: 01-06-15 09:13
Да, Фотографията е начин на живот, потребност, страст, начин да изразиш себе си... за мен е това, което съм. За да си фотограф не е нужно да си изкарваш прехраната с това. Но в случая въпросът е за кандидатстване в университет, а там по идея те подготвят за професионалист. Та затова и Борисов, и аз, сме споделили сходни неща.
Дали някой ще те чака да отидеш да асистенстваш? Не, както никой не ни е чакал нас. Аз никога не станах асистент, а работя като фотограф от 15 годишен. Не казвам, че няма много мръсна работа и борба с предразсъдъците на хората по света спрямо нас, но кой е казал, че трябва да е лесно?
Портфолиото, добрата дума и желанието за работа и учене отварят много врати. И то врати, които първоначално са ти били затворени. Но с постоянство и хъс, нещата стават - не ти трябват връзки, много пари или гадже редактор.
Щом аз мога да се справям като фотограф в различни държави като дислексик с не особено количество талант, говорни дефекти и какво ли не, значи можеш и ти, стига да искаш. Има да се изяде много помия, да се преглътнат много разочарования, но ако имаш вътрешната убеденост и желание, няма какво да те спре, просто трябва да стоиш извън комфортната си зона постоянно.
Между другото, тези неща ги говоря от позицията на магистър по "Фотография на свободна практика" от един от най-престижните (за медийни специалности поне) университети в Англия - бях единственият в курса, завършил с пълно отличие. Направих това след като имах към 10 години опит като фотограф и в интерес на истината не ми беше кой знае колко полезно, освен дипломата, даваща ми право да преподавам навсякъде по света. Казвам го и като някой, който е преподавал Фотография в академия в западна Европа.
Просто концепцията да те дундуркат в университета 4 години и чак после да се сблъскаш с реалния свят не е особено полезна. Много преподаватели ще опитват да те направят тяхно копие и това лесно се случва с един млад човек. Малко са колегите, които искат да снимаш като себе си и да се развиваш по собствената си пътека. Самата система на преподаване на повечето места е морално остаряла и направена така, че да завършиш и да си платиш таксите, пък после се оправяй...
Да, визуалната грамотност е от изключителна важност - но това не се добива в университет, поне не задължително. Живеем в 21ви век, има книги, интернет, изложби и възможности да работиш в цяла Европа без нужда от разрешително (не питай как се бори човек с разрешителните в няколко държави... поне така беше преди). Само преди 15на години за да се науча трябваше първо да науча руски, защото всички добри учебници в градската библиотека в Плевен бяха на руски. Сега всичко е на разстояние един ред в търсачката. Всичко е по-достъпно от всякога, само желание и интерес да има човек. Познавам много грамотни фотографи без дипломи и обратното. Познавам и отчайващо бездарни колеги, които преподават в двата споменати университета. Между тях има и няколко наистина добри и отдадени на преподаването, но уви, те са по-скоро малцинство.
Единственото, което може да те спре, са болест, инцидент, предразсъдъци, страх (макар че той има и полезно действие), оправдания и слушане на дървени философи, които избиват комплекси за собствените си оправдания.
Пълни раницата с полезни неща и кураж. Успех!
ПС. Учи английски и го научи много добре, ще ти отвори много врати. Това е съвет от един дислексик, когото смятаха за безнадежден случай след 11 години уроци без никакъв резултат. Когато обаче нещо ти е нужно за да подобриш Фотографията си, всичко става по-лесно :)
ПС2. Редактирах само един лапсос в началото "по идея те подготвят за професионалист"
Публикацията е редактирана (01-06-15 11:05)
|
|