Автор: Slivenski
Дата: 15-03-15 16:13
Макар и написала една от най-великите книги за фотографията, както и бидейки гадже на една от най-великите фотографки - Ани Лейбовиц, Сюзан Зонтаг всъщност не е фотограф.
Все пак, тя изказва мнението, че широкото разпространение на фотографията започва да насажда у хората „хронично воайорско отношение“ към околния свят. Предполагам тук става въпрос за публиката.
От друга страна този, който само регистрира събитията, няма право да се намесва в тях, а този, който се намесва, всъщност не регистрира събитията правдоподобно и истински, защото това са две неща, които взаимно се изключват. Тук вече става дума за снимащите.
Всички знаем, че едни от най-известните фотографии на този свят са нагласени. Това не ги прави по-малко велики, но… остава усещането, че великата фотография е една илюзия. Или пък не. Това зависи от всеки, който някога е вдигал апарат пред лицето си.
Лично за мен истината е някъде по средата. Човек не може да е само регистратор и ако иска да нарече себе си фотограф, трябва да даде нещо свое във всяка фотография. Да предложи собствена интерпретация, независимо как – от различен ракурс при снимането, до различна обработка на изображението след това. Или дори различна емоция, която иска да внуши.
|
|