Автор: Emoxide
Дата: 16-03-15 10:15
Аз лично съм пас за сега в тази тема, но я следя с относителен интерес.
Нямам вдъхновение, но пък имам мързел, спрямо рисуването и скулптурата, занимания, за които се твърдеше, че ме бивало.
Години по-късно в някаква лична жажда за улавяне на изображения, проекции на нещо което ми е привлякло вниманието, започнах да снимам. Аз съществувам в този вид от дигитализирането на фотогряфията насам. Имам някакъв личен естетически глад, но явно недостатъчно задълбочен и вдъхновен.
Напоследък съм се зачудил, за смисъла на всичко това. Имам нужда и гъдел да снимам това, което ми представлява интерес към момента. Впоследствие обаче, често дори не си правя труд да си конвертирам RAW кадрите до Jpeg, а просто стоят архив. Същото важи и за снимките ми. Залежават терабайти от информация, като само нищожна част от тях показвам. И то не къде да е, а именно тук - в дигиталното фото-общество с относително ниски и твърде субективни критерии. Дори не очаквам одобрение или оценка на показаното от мен, понеже не се влияя особено от чужди мнения относно вкус и възприятия.
Снимки които съм снимал, от събирания, от екскурзии, рядко раздавам на останалите участници. Т.е. не съм полезен и за тях. Не ми се занимава да подбирам и обработвам кадрите си. Само складирам.
Та се чудя от къде ли извира тази моя потребност да снимам, след като се е превърнало в нещо като самоцел... а това превръща ли ме във фоторегистриращ дебил? Има ли други изпаднали в подобна творческа дупка ?
Публикацията е редактирана (16-03-15 10:18)
|
|