Автор: ksuhorukov
Дата: 15-02-15 14:49
Да дам и аз моите 5 стотинки по темата.
На първо място никой никого не задължава да прави нищо. Който желае и успее да се организира – ще участва. За тези, които по някаква причина не желаят, не се чувстват достатъчно убедени в смисъла на упражнението или срещат обективни пречки – никой няма да им опре пистолет в главите.
Тед е прав, че нещата около Сдружението на собствениците (СС) не стоят толкова просто. Сдружението си носи отговорност за доста неща, респективно неговите собственици. В договора, който се сключва с общината, ясно е записано какво се случва, ако по вина на СС проектът се провали. Затова и от самото начало трябва да се действа изключително внимателно и най-вече добросъвестно.
Вярно е, че общините няма да толерират промяна в съдържанието на документите, които с предложили по програмата. Причината за това обаче не е някаква дълбока конспирация, а чисто прагматичен подход – 265 общини и техните администрации ще трябва да движат всички процедури. Съгласете се, че съществуват десетки по-малки общини, в които нито разполагат с необходимия персонал, нито той пък от своя страна с капацитета и професионалната подготовка да изследва и да взима самостоятелно решения дали всеки индивидуално изготвен документ не противоречи на закона или на целите на програмата. Българинът е дявол и само да му се отвори възможност да шавне и е готов злоупотребил.
Регистрацията на СС е ясна, интересно е какво се случва от там нататък. Прави се обследване на сградата, включващо два компонента, извършвани от различни лица. Това са техническото обследване и обследване за енергийна ефективност. При техническото обследване се извършват всички необходими процедури за издаването на технически паспорт на сградата, който между другото е задължителен и срокът за снабдяване с него, отнасящ се за всички големи сгради (3-та категория, над 15 м кота корниз.) изтича в края на тази година. В този паспорт има два типа предписания – задължителни и препоръчителни. Всички, които са задължителни се поемат от програмата. Конструктивното укрепване на сградата НЕ Е за сметка на СС, а се финансира. Нито една сграда няма да бъде „облицована“, ако преди това не е ясно, че конструктивно отговаря на всички стандарти. Съобразно доклада и задължителните предписания в него се преценява как да се действа по-нататък и тези препоръки се включват при изготвянето на самия технически проект. Препоръчителните дейности в доклада не се поемат от програмата и СС няма задължение да ги изпълнява. В крайна сметка затова са препоръчителни. Абсолютно същото се отнася и за отида за енергийна ефективност. При него се проверява какви енергийни показатели има сградата, които при изготвянето на проекта се взимат предвид, за да може да се достигне до минимално изискуемото ниво на енергийна ефективност. Т.е. никой не може да каже предварително на коя сграда колко изолация ще се слага, от какъв вид и къде. Където е необходимо, колкото е необходимо, каквото е необходимо. Няма ограничения.
По отношение на лимита на безвъзмездно финансиране, абсурдно е да се мисли, че дори хипотетично той би могъл да бъде надвишен. От една страна той се отнася само за лица, които осъществяват икономическа дейност (т.е. фирми собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда и много рядко други изключения), а от друга, размерът му от 200 000 евро на глава е достатъчно над цената и на най-луксозно изпълнения задължително предписан и поет по програмата ремонт на общи части в панелка.
В закона за управление на етажната собственост изрично е посочено, че СС, регистрирано за целите на програмата не прилага Закона за счетоводството. Отделно, общините няма да могат да се разпореждат с пари. Те са само посредници между СС и ББР и това си личи от документите, които се подписват.
По въпроса със злоупотребите, да такива са възможни, особено ако заинтересованите лица си затварят очите. Това включва и бенефициента, т.е. СС и по-конкретно всеки един от собствениците. При енергийното обследване, във вече споменатия доклад се правят точни предписания къде какво е нужно да се замени. Т.е. жилищата, чиято дограма отговаря на изискванията няма да се подменя. Където има монтирана качествена топлоизолация – няма да се прави наново. Т.е. тези неща още преди фазата на проектиране ще са известни и няма как проектът да не се съобрази с тях. Още повече количествената сметка, която се прилага към него. Нека все пак не забравяме, че проектът за саниране по нищо не се различава от всеки един друг строителен проект, необходимо е да бъде окомплектован съгласно закона и единствено ако отговаря на всички условия, той ще бъде одобрен и за него ще бъде издадено разрешение за строеж от общинската администрация. Същото се отнася и за надзора – технически, инвеститорски и авторски. От всички най-активни трябва да бъдат собствениците на жилища и те да следят какво се прави, как се прави и с какво се прави. Невъзможно е при този обем работа навсякъде да има служители на общините, но при извършени нарушения те са длъжни да ги констатират и да съдействат за тяхното отстраняване. Т.е. и тук ще е необходимо полагането на усилия от страна на хората.
Предполагам ясно е, че ремонти в отделните жилища няма да се правят, но това не означава, че всеки собственик на такова в санирана сграда ще трябва да прави ремонт след „ремонта“. При подмяната на дограма или при къртенето за обследване или извършване на укрепващи конструкцията елементи, всички следи се отстраняват за сметка на програмата. Т.е. никой няма да остави дограмата на монтажна пяна или сградата надупчена като швейцарско сирене. Всичко това ще се извършва до степен възстановяване на годността на помещението за обитаване. Сега ако някой е слагал облицовка от скъпо тиково дърво, ще трябва да си я възстанови за собствена сметка.
Интересен е въпросът какво ще се прави, ако действително сградата е в лошо конструктивно състояние и се нуждае от основен ремонт на конструкцията (ако такъв е приложим). Хипотетично е напълно възможно да се наложи поетапно етажите да бъдат опразвани, за да се извърши укрепването. Това със сигурност ще създаде неудобства на живущите и ще ги вкара в разходи, но нека не забравяме каква е алтернативата, когато се установи сграда с компрометирана конструктивна устойчивост. Съответните органи са длъжни да предприемат мерки, сред които или да задължат собствениците да извършат необходимите укрепителни дейности (отнася се за всякакъв тип сгради, без значение има или няма програми за саниране) или да ги опразнят и да прекратят експлоатацията на такава сграда, вкл. да я съборят. На този фон… ми се струва, че дори няколко месеца наем са бял кахър, пред възможността да останеш на улицата трайно.
Много европейски държави са минали по този път, други прилагат подобна стратегия и в момента. Сигурно и там е имало проблеми, недоизпипани процедури и т.н., но резултатът е налице. И хората, които са отговорни за този резултат са тези, консултирали и участвали в изработването на методологията у нас чуждестранни специалисти. Т.е. не откриваме топлата вода.
|
|