Автор: ce_christov
Дата: 10-02-15 21:07
Следя бързо развиващата се тема, писана основно от тези, които са минали през "родната казарма".
Не знам как се пръкна тази тема във форума, но все пак явно има и набори, които са си минали по реда си. Влязох в казармата през 1977 - мотобатальона към Карловската танкова бригада.
Бях приет вече в МЕИ-то - специалност Радиотехника. В ротата от 30 души имаше 7-8 вече приети висшисти. В казармата, колкото и да не им се струва на младите - има какво да се научи. Например как се копаят окопи през февруари при -20 оС и се спи в тях на билото на Средна гора в очакване на "турската атака". Как сутринта те газят танкове (минават върху теб над окопите)и трябва тихо да изчакаш, докато се появи тяхната поддържаща пехота и да стреляш. Как през ден правихме "марш на скок" до Анево и стреляхме по един камион патрони.
Защо го казвам всичко това - не сме се правили на "Рамбовци" това си беше ежедневие.
Защото имахме един ротен - ст. л-т Гогов, при който единствената команда бе "Прави след мен".
Не можеш да му се разсърдиш, не можеш да му кажеш че те "гони". Той правеше всичко преди всички. От него имам един спомен. Веднъж, по време на почивка ни каза - Момчета, думата Началник идва от думата Начело. Ако не си начело - ебал съм те в Началника.
Това му бе веруюто.
От повече от 25 години съм в частния бизнес - занимавам се с машиностроене. И работниците във фирмата много пъти са чували тези дума от моята уста. Въпреки, че съм електронен инженер, работя на всички машини във фирмата - стругове, фрези, заваръчни апарати и т.н. Хората ми много добре знаят, че ако нещо измрънкат - абе това няма как да стане, ще се хвана и ще го направя. Не се хваля, но за това има принос и казармата. Може би е простотия да миеш за една вечер 30 кенефа, да циклиш през нощта дюшамето на спалнята с парче стъкло, да правиш "делфинчета" над и под леглата и т.н, но това те прави по-спокоен и мъдър. Щом си преживял това, значи ще успееш и в други начинания.
Та това за казармата - тези, които не са били там, те не могат да разберат. Може би съм бил прекалено отдавна там, може би си припомням повече вечерите с акордеона и китарата, скришното вкарване на "мухъл" (нещо за ядене и пийване), но това са спомени, които остават.
|
|