Автор: ATHOM
Дата: 23-02-15 16:56
Интересна тема.
Лично за мен казармата имаше полза, малко или много това да те "ушляпа" живота преждевременно води до съзряване и отрезвяване. Влязох по-късно, че ужким нещо негоден ме пишеха, но накрая като отказах да платя на оня идиот във Военна болница ме писа ОГВС и както си бях ограничено годен се озовах във ВВС!
Деня на влизането ми в казармата е деня, в който ми е било най-студено през живота ми до ден днешен. Вината си беше моя, тръгнах от София с едно тънко якенце и дънки, а в Щръклево сутринта на 6-ти Януари беше -17 градуса. Сигурно съм бил единствения щастлив човек обличащ униформата от 660 човека новобранци.
От бойното поделение ми останаха и добри и лоши спомени, като за жалост нещото, което си остава завинаги в главата ми, и с него и ще си ме заровят някой ден, е самоубийството на едно от момчетата с които служех. Тази част и тази гледка са неща, които не възпитават по никакъв начин, те просто те потрисат и повече не си същия човек! Но в известен смисъл и от това извадих някаква полза, доколкото може да се нарече полза да си наясно от съвсем ранна възраст колко отвратително нещо е смъртта и че в тоя живот има една камара повече неща, които са отвратителни отколкото такива, които са приятни.
Освен тази случка, разбира се прекарахме почти цялата година в бойно дежурство, щото тогава бомбандираха сърбите, та корпус ПВО си бяхме постоянно нащрек. От тогава ми се прецака и съня, прекарах почти цялата година в режим "4 часа горе, 4 часа долу", като долу представлява 2 етажа под земята в бойното ми поделение и 4 етажа под земята в Божурище където се уволних.
И мноооого ринене на сняг!
Поделението ми беше на близо 1600м надморска височина, Боровец съм го гледал цяла година отгоре, та снега се разтопи през Юни!
Човек наистина се научава да цени елементарните неща, които смята за даденост - възможноста да се изкъпеш, мириса на чисти чаршафи прани вкъщи и т.н.
По горе някой беше писал, че казармата има различно влияние върху различните хора и аз съм напълно съгласен с това твърдение. Огромното мнозинство от старите ми войници бяха помаци, и както имаше свестни хора, които искаха единствено да се свърши някаква работа, то така имаше и лекета играещи си на "войници", помня едно лайно, което и сега да го срещна на улицата, 16 години по-късно, ще го заплюя в лицето ако не и нещо друго!
Дали би имало полза от казарма в днешно време?
Не мисля. Не мисля, защото ние като държава нямаме потенциала да организираме подобно нещо. Ако е да имаме пародия - от нея няма смисъл.
Та такива ми ти размисли и страсти по въпроса.
|
|