Автор: georgivelev
Дата: 12-02-15 00:11
Леле като гледам каква носталгия по казармата. Спомени от казармата нямам, но имам чудни спомени от наборните комисии. Оглеждат те като пушечно месо, сновеш по долни гащета из кабинетите, накрая някакъв шапкар оценява телесното ти развитие. Трябва да е бил някакъв гей-педофил, та да заглежда плътта на млади момченца, а аз на онези времена бях слабичък, но не и под заветните 50кг, под които те освобождаваха от казармата. Геят-педофил ми писа оценка на телесното развитие 2. Не съм запознат каква е минималната или максималната оценка.
На една от комисиите се появи един, вика, 48 кила съм. Шапкарят не вярва, ей сега, вика, ще донесем кантара и ще ви претеглим. Теглят го - верно 48. Цъка оня с език, цъка, па сетне вика, да напълнеете до догодина, обещавате ли? Обеща.
После шапкарите нямаха пари да транспортират лекари за комисии, и комисиите ги провеждаха в поликлиниките. В последна сметка се оказах НГВС в мирно време, но годен (!) във военно време. Лекарката, която ме отписа окончателно от казармата (вече беше след като бяха закрили наборната служба), беше кинта и 50 висока, със самочувствие на поне три генерала. След като подписа военната книжка ми рече, "И вие трябва да се лекувате!". Оказа се, че си добавя пари към заплатата, като продава Хербалайф.
Та такова е разложението в нашата казарма, уважаеми лелеещи за наборната служба. Пълен ташак, както се казва по народно му. На мястото на военното поделение на ул. Черковна в София в момента има еннайсе-етажна жилищна сграда, където продажбите май не фърфят. То кой ли ще иска да живее там, онова място е прокълнато.
А колкото до това дали съм възмъжал, ами да, животът ми предостави сума препятствия към моето развитие, и хиляди пъти бих предпочел да изкарам 2 години казарма пред това, което ми се случи.
|
|