Автор: tzl
Дата: 06-02-15 23:19
Целта е да бъде насочен микрофонът там, където има звук, който да улови. Не става въпрос за градуси тук, а да се сложи така, че да хване звука без да е в кадър и да е възможно най-близо. Понякога микрофонът е върху камерата (срещу човека). Понакога микрофонът е над главата, но ако е директно над главата, няма да улови толкова добре звука от гласа, който е насочен. Затова се слага малко по-напред и към устните, което е долу горе тези 45*, които си видял. Понякога се слага отдолу пак под около 45*. Тези 45* са най-използваното място, защото са сравнително най-близкото, където микрофонът ще хване читав звук без да е (много) в кадър.
Shotgun микрофоните са чувствителни микрофони, които улавят звук в дадена област и всичко извън тази област не се лови (или се лови слабо). Затова са добри при използване на открито или при места с някакъв относително слаб шум, защото могат да бъдат насочени така, че да хващат само определен говор от страна на актьора (тъй като темата е за говор основно).
Различните микфорони са с различна чувствителност. Едни могат да ти извадят използваем звук от 1м, а други от 3м (цифрите са само за пример). Затова едни shotgun микрофони могат да се ползват при озвучаване на по-широка област, но винаги ловят и малко или много от околония шум. Различните shotgun микрофони имат и различна степен на изолиране на звука, който е извън "официалната" област на работа, описана от кардиоидната картинка в документацията. Затова хората тестват микрофоните, защото картинките не винаги отговарят на действителността.
Брошките са много добри за работа с отдалечени хора, които я не могат да се запишат чрез бум (примерно е в далечината и бумът ще се вижда в кадър), я са отдалечени един от друг на разстояние, което е повече от това, което shotgun микрофон според бюджета, би записал добре.
При тях проблемът е да се скрие брошката и предавателчето (ако е нужно да се крие).
Най-бюджетният вариант е да се запише звука като voice over след това. Изисква повечко тренировки и не винаги е перфектно, но пък не е нужно да се ползва много повече техника от обикновен вокален микрофон (който пак може да не е на обикновена цена, но могат да се намерят читави на добра цена). Записваш си видеото с какъв да е звук (който се чува) и после актьорите записват voice over, опитвайки се максимално добре да напаснат говора като във видеото.
Това смятам, че е най-евтиното. Аз бях учуден да разбера, че огромен процент (над 50%) от филмите днес имат диалози, записани отделно, синхронизирани с видеото (викат му дублиране или по хамерикански — ADR, където "A" е Automated и винаги съм се чудил какво му е автоматизираното).
Но както казаха по-горе — работата със звук не е проста и не случайно има хора, които си изкарват хляба с това.
Публикацията е редактирана (06-02-15 23:54)
|
|