Автор: factor.bg
Дата: 08-01-15 12:22
Много хора в рекламния и печатния бизнеси са запалени фотографи. Парадоксът е, че печатат снимки само с бизнес цели, но не и за удоволствие, а понякога дори нямат нито една лична или художествена снимка отпечатани на хартия, да не говорим за рамкирана и поставена на стената в офиса или дома!
Откога не сме държали наша истинска снимка в ръце?
Въпреки всичките обещания за десетилетия, че дори столетия живот на новите информационни носители, всеки от нас е губил ценна информация, заради вируси, грешки или повреди. Докато по отношение на работата ни, загубите се измерват с пари, то по отношение на спомените или артистичните ни търсения, загубите са непоправими. Нима можем да направим отново онази снимка на любимия човек, на детенцето, опитващо първата самостоятелна стъпка или да върнем музата, родила артистината фотография, с която сме се гордяли винаги?
На CD, DVD, хард-диск или в "облака", снимките ни са на сигурно място! Нали?
Истината е, че за миг те могат да изчезнат без следа, а спомените за много от важните моменти в живота ни - изтрити.
Дали днес би имало някой да ни разкаже как е изглеждал пра-дядо ни, с военната униформа и сабята, ако я нямаше смешната колекция от пожълтели снимки, прибрани в старата кутия?
Може би не всички, но със сигурност много от нас няма да оставят дори такъв спомен на своите деца, внуци или правнуци. Историите на живота ни, невероятните времена, в които живеем, всичко, в което сме давали частица от себе си - всичко ще изчезне, заличено от някой вирус, получен по пощата, от токов удар по време на лятна буря или от неочаквания фалит на "солидната" дотком фирма, съхраняваща витруалните ни скъпоценности.
Кога за последен път сме държали в ръцете си наша фотография, кога за последен път поставихме на стената семеен портрет, кога подарихме на приятел своя страхотна артистична фотография, за откриването на новия му офис?
Кога за последен път си купихме най-нoвата дигитална фотокамера? Не е много отдавна, нали? А онзи нов светлосилен обектив?
И какъв е смисълът от тези 16, 18, 24, 36 или повече мегапиксела? Та нима ползваме снимките си за друго, освен за превъртане в някакъв вюър, качване в Фейсбук, Инстаграм или някой фотофорум?
Спомням си първия ми дигитален фотоапарат - един странно изглеждащ Олимпус, с резолюция от 1,44 мегапиксела! Е, тази резолюция е напълно достатъчна за 99,9% от случаите, дори сега, 16 години по-късно!
Отпечатаната фотография е единствената истинска фотография. Всичко останало е химера. Едва ли близките ни изпадат във възторг, когато решим да им покажем снимките от последния празник във Фейсбук-профила ни. По-скоро кимат учтиво, усмихват се вежливо и се надяват да спре нета, за могат да се върнат към интересния разговор.
И няма спор, смешно е да кажем на приятел или колега, че обичаме фотографията, че правим страхотни пейзажи или вдъхновяващи портрети, че експериментираме с абстрактни идеи и накрая да му покажем "портфолио" на екрана на смартфона!
Дори малката снимка с формат 10х15 см е документ, разказващ история. Дори тя стопля сърцето ни, особено когато е наша или когато на нея са лицата на обичаните от нас хора.
А какво се случва, когато снимката е голяма? 20х30? Или 32х48? Трудно е да се опише, трябва да се преживее.
Има много начини човек да отпечата снимките си. Един от тези начини е да го направи на своя фото-принтер.
Да, принтерът струва пари, мастилото струва пари, хартията струва пари, но удоволствието си заслужава! На цената на един семеен уикенд в луксозен спа-хотел, човек може да си направим истинска фотолаборатория!
И тя се побира върху част от бюрото! Защо фотолаборатория? Защото можем да печатаме фотографии в размери от 9/13 до А3+, че даже и панорами, с дължина до 327 см! Може да се използват всякакви медии за печат - от евтини ежедневни фотохартии, през професионални RC фотохартии, до артистични картони и истинско платно, като тези, които използват художниците!
Материалът, върху който се печата, дава "душа" на изображението, а изборът му е вълнуващ експеримент.
И когато първата огромна А3+ фотография започне да се появява, сякаш от нищото, върху белия лист хартия, започваме да разбираме, че виртуалното е просто заместител на истинския живот.
Защото пигментните мастила в комбинация с професионалните фотографски RC хартии имат живот над 70 години, а с артистичните медии - над 120!
Така идващите след нас ще имат шанса да преживеят отново частиците от нашия живот, която сме вложили във фотографиите си.
Ето и оригиналната статия
|
|
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smile]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie1.gif)
![[smilie5]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie5.gif)
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram