Автор: 5co
Дата: 21-01-15 18:47
Георги Лозанов
- ще се окажем лидери сред страните от ЕС в тази „обратна солидарност”
Аз не съм Шарли!
...аргументът на тази реплика срещу масово издигания през отминалите дни лозунг „Аз съм Шарли” най-общо е, че било лицемерно да се поставяш на мястото на жертвите, без да си жертва. Атентатът в Париж обаче искаше не само да затвори устите на убитите карикатуристи и на тяхното издание, а да ограничи с оръжие правото на изразяване в евро-атлантическия свят въобще, да преформулира исторически наложилите се в него граници на свободата на словото...
За разлика от други подобни атентати – на улицата, гарата, в театъра или метрото, жертвите тук не са в кръга на случайно попадналите, а на предварително набелязаните (някои от тях извикани по име), заради конкретни образи и думи. В този смисъл той повече приличаше на екзекуция с неизречено послание: „Предупредихме ви, но не спряхте!” ...за първи път сме свидетели на такъв групов разстрел в днешна Европа. Той е зрелищна демонстрация на това, че заедно с натиска на политиката и икономиката върху медиите, който повече или по-малко съществува навсякъде, се връща още един, далеч по-зловещ – този на кръвта, налага се „кървава цензура”.
Въпросът на терористите, „изписан” с куршуми, е: ще се подчините ли на нея? Категоричният отговор „не” бе даден от милионното шествие в Париж, също за първи път в историята. Бе даден и от главоломно скочилия тираж на „Шарли ебдо” след събитията, който трябва да се приема като символичен вот за свобода на словото. Както и от всеки, който каза „Аз съм Шарли”.
Да кажеш в такава ситуация „Аз не съм Шарли”, вместо поне да замълчиш, е срамежливо потриване на ръце зад гърба: „Получихте ли си го?”
Прочетете цялата статия, заслужава
|
|