Автор: bpavlov
Дата: 25-11-14 23:06
Всъщност, за да постигаш последователни и консистентни добри резултати с варио, от сорта на 24-70, е много по-трудно, отколкото с твърд светлосилен обектив. Говорим за повтаряемо качествени снимки, а не просто за щракане, без да е отрязана булката през глезена (за което вариото помага, но само толкова).
Друг много голям мит е, че тврдите давали някакво мистично по-високо качество, от сорта на контраст, сатурация, рязкост или други уау ефекти. Истината е, че твърдите дават единствено светлосила и евентуален дефокус (в зависимост от милиметрите). Във всички други показатели (и най вече адекватност и бързина на фокуса), издишат спрямо вариотата от сорта на 14-24/2.8, 16-35/2.8 II, 2x-70/2.8 и 70-200/2.8, с които разполага почти всяко про. Изключени от това правило може би е единствено Цайса 135/1.8 за Сони, който е сам в класа си. Не че със 70-200 пак няма да направиш същите снимки.
От немалкия си опит и най-вече възможността да съм снимал със всичките тези обективи, на две тела включително, мога смело да заявя, че единствения твърд обектив, който е абсолютно незаменим, е 85/1,4/1.2
И това е единствено заради светлосилата и дефокуса от близки разстояния.
Ултраширокото варио пък и 70-200/2.8 са обективи, които не могат по никакъв начин да бъдат заместени от никакви твърди обективи, когато става въпрос за събития и нережисирано снимане.
Последната ми конфигурация след тонове блъскане как да не пълня раницата е:
- на едното тяло 18-35/3.5-4.5 G (плача за еквивалент на канонския 16-35/2.8 II, ама няма)
- на второто тяло 85/1.4
Когато съм на голямо пространство или фотосесия, сменям 85-цата със 70-200, на другото тяло пак си остава широкия зум
28-70/2.8 слагам само, когато трябва да отида някъде само с едно тяло и да съм напълно мобилен и с празни ръце
Пробвах на мястото на широкото варио да сложа 24/1.4 и НЕ ми даде никакъв адванс, даже липсата на 18 и 35 мм се усещаше драстично. Тоест, дефокусът, особено при широки обективи, не допринася с нищо
|
|