Автор: geokar
Дата: 18-08-14 11:00
Преди доста години попаднах в красивия Гложенски манастир. Видях тарифата за снимане и, естествено, си платих. Нямаше богомолци, всичко беше спокойно - само за снимка. В един момент обаче нахлу монахът, отговарящ за манастира (който по-късно успя и да го запали) и се развика насред Божия храм, че снимането е забранено и да си прибирам апарата. Много кротко му припомних, че на вратата има написана тарифа и му показах квитанцията за платено право, но той ми се разкрещя, че е забранено и толкова. След което излезе със стремителна походка. Клисарката се доближи и ми каза тихо: "Нищо няма, снимайте си спокойно, той е нещо ядосан днес, Вие сте си платили." "Ядосан" идеше да замести неудобното определение "пиян".
В друг случай снимах с платено разрешение на "Троянския манастир" и нямах трудности, освен в музея, където се оказа, че разрешението не е валидно, но това си е в реда на нещата. Години по-късно в същия Троянски манастир снимането беше абсолютно забрането - табелите започваха на десет метра от вратите на обителта. Точно по това време светите отци бяха разрушили зида на манастира (зид, който помнеше Левски!), за да изградят някакво богоугодно заведение - хотел ли, резиденция ли, що ли - с изглед към Осъма и къпещите се там девици. Вероятно това беше причината на абсолютната забрана - да не се изкарва на бял свят, да не се коментира и прочие.
Не знам как е в останалата Европа, но в Германия не се е случвало да ме ограничат в снимането по църкви и катедрали, когато то е без светкавица и статив и в момента не се провежда служба. Наясно съм бил, че щракането ми може да попречи на медитиращите богомолци там и съм се старал да не прекалявам.
|
|