Автор: HSGeorgiev
Дата: 18-08-14 13:54
Тед, далеч не всички православни храмове в България са включени в регистъра на НИНКН. Всъщност огромната част от тях не са културно наследство - особено пък новите. От къде на къде храм, граден преди да речем пет години, за който са плащали определени хора, ктитори да речем, дарители, ще трябва да се подчинява на Закона за културното наследство? Но в тези храмове също понякога се забелязват подобни проблеми - хората искат да снимат, някой не им дава ... Истината е, че молитвените домове на всяко едно вероизповедание са си собственост на това вероизповедание и не може някой от вън да влиза там и да нарушава каноните, защото били "публично място". Това би означавало, че на практика няма свобода на вероизповеданията, която е гарантирана от Конституцията.
Не зная за останалите вероизповедания, но за Българска православна църква каноните, за които ти казваш че не е ясно какви са, са единствено тези, определени от Вселенските събори и от Апостолския събор, плюс определените на поместните събори. Но последните събори не са въвеждали канони. Общо взето системата на каноничното право на Православната църква - каноните и догматите - е оформена преди май повече от половин хилядолетие. Освен това БПЦ си има устав, който е публичен.
Случаите, за които ти пишеш са наистина по-особени и като цяло противоречието между собственика - БПЦ, която притежава, владее и се разпорежда с храмовете от една страна и от друга страна интересите на обществото са класически - подобни на противоречията между собствениците на земя в защитени територии някакви и обществото, например. Не е принципен проблем тези противоречия да се разрешават не само според Закона, но и добронамерено...
Според мен в един православен храм, който е енорийски храм на конкретна енория, има си предстоятел и църковно настоятелство, би следвало да не може никой да прави нищо без съгласието на това настоятелство и предстоятеля на храма. БПЦ (съответната митрополия респективно) е собственик на храма и енорията си плаща обикновено сама сметките и разходите по подръжката на храма, а те обикновено не са ниски. Случая с манастирските храмове е по-различен от случая с енорийските храмове - обикновено не заради различния им каноничен статут, а точно защото са и вписани в регистъра на НИНКН като паметници - недвижимо културно наследство. Това дава право на един турист или фотограф например да иска като българин дори, да си направи снимки на нещо, което смята за свое национално наследство ...
Всичко написано по-горе по никакъв начин не означава, че няма и въведени порочни практики на много места - лошо отношение към посетителите и богомолците, сметкаджийство, понякога и по-лошо. На различни места практиките и мотивите могат да бъдат най-различни и повярвай ми, наистина са различни. Някъде ще Ви забранят да снимате, защото наистина се притесняват за иконите и храма, защото наистина са уверени, че с това биха ги изложили на опасност. Ще познаете тези места по факта, че дори да предлагате пари, пак няма да Ви разрешат да снимате. Има и места, доста много, за съжаление, където няма да Ви разрешат да снимате за да не пропуснат ползата - пак ще ги познаете, защото няма да Ви забранят там, а по-скоро ще Ви поискат пари. И колкото по-голям и "по-професионален" им стори "апарата" Ви, толкова повече пари ще Ви поискат. Някъде на тези места просто наистина нямат средства да поддържат храмовете (особено за енорийски се получава така) и затова така събират средства с наистина благородни мотиви. На други места пък го правят от желание за повече приходи. И тези два случая ще различите лесно - в първия обикновено намирате добре поддържани храмове и разговаряте с видимо скромни, небогато облечени свещеници и служители, докато във втория случай Ви се налага да контактувате със свещеници в луксозни лимузини, а самите храмове, за съжаление изглеждат запуснати, като пазарски сергии ... А дори има и по-лошо. Спомнете си например, че много скоро след като стана патриарх дядо Неофит беше поставен в много идиотско положение от един доста груб игумен (да не уточнявам кой след скандалите миналата година), който в присъствието на новия патриарх изгонил от манастира хора с увреждания, като при това се аргументирал с мотива, че те били наказани от Господ, следователно не можели да влизат в храма, Божия дом ... Не е нужно да казваме, нали, че едно такова отношение е крещящ конфликт с всички вярвания и всички послания на Православието. Но да, такива клирици също има, това е положението.
Така че според мен не е правилно да се разсъждава коя страна тук е права и коя не е. Не е редно да се застане на едната страна и изцяло да се оневини другата. Като цяло проблемът е по-сложен отколкото изглежда и освен това е много важно да се разсъждава не по принцип, а за конкретния случай. Поне аз така мисля.
|
|