Автор: IDA
Дата: 12-08-14 15:13
"По същия начин добрият фотограф изисква добра техника не защото не може с друга, а защото е видял детайли, които могат да бъдат пипнати по-добре в неговите очи, обаче за общата публика (особено за клиентите, които търсят снимки от "черен фотоапарат") това няма никакво (ама никакво) значение."
Категорично не съм съгласен с това мнение. Вие просто ужасно подценявате хората. Ако горното Ви твърдение е вярно, защо тогава авторката на темата поставя толкова категорично изискване, както към качеството, така и към визията на снимките? Даже е пуснала на първа страница и достатъчно показателни примери от професионални фотографи, като недвусмислено подчертава, че и тя иска да прави именно такива снимки, а не като онези аматьорските, които е правела досега.
Истината е, че хората могат да са невежи, дори и неграмотни и понятие да си нямат от фотография, но въпреки това, безпогрешно отличават красивите, въздействащи и качествени фотографии от посредствените. Това качество им е вродено и е нещо като инстинкт към красотата! Водени от този си инстинкт, те също толкова безпогрешно отличават професионалните от аматьорските снимки с едно единствено изключение - когато аматьорът е достигнал професионално ниво. Това е причината, поради която има една шепа добри сватбени фотографи, които не могат да се оттърват от поръчки. Има и хиляди посредствени, които опъват уши от глад и пищят по форумите, колко тъпи били клиентите, че нищо не разбирали от фотография и не искали да им плащат подобаващо.
И друг път съм споменавал един пример от собствената ми практика, който считам за особено показателен в подкрепа на горното ми твърдение. Тъй като обичам уличната фотография, често се разхождам по улиците с "голям черен апарат" на врата. Веднъж едно циганче на 6-7 годишна възраст изскочи от съседната пресечка и ръкомахайки към мен, започна да вика и да ми се моли - чичо, чичо, снимай ме, моля ти се. Аз се спрях и му викам - добре, ще те снимам, но само при едно условие. Искам от снимките, които ти направя, тук на екранчето да избереш НАЙ-ХУБАВАТА. Ако се справиш, ще я отпечатам и ще ти я подаря. Накарах го да застане до един храст и без да му давам каквито и да било инструкции, започнах да го снимам. Тогава снимах с архаичното 30Д и един стар светлосилен ръчнофокусен обектив. Фокусираше се на око през визьора, така че имах и не малко кадри с избягал фокус. Направих общо около 30 кадъра и му ги показах набързо на екранчето на 30Д-то. После му казах, че ще му ги покажа още веднъж по-бавно, така че да внимава, кой кадър ще си избере. То посочи един и каза - ето този го искам. Предложих му да му ги покажа още веднъж, но то се отказа и каза, че иска само този кадър, а другите не му харесвали. Като се прибрах в къщи и разгледах снимките на компютъра, се шашнах. Циганчето абсолютно безпогрешно, като истински професионалист, действително беше подбрало най-добрия кадър. От всичките близо 30 кадъра, само този беше безупречен - абсолютно рязък, с фокус точно на очите и перфектен като композиция, светлина, жест, поза, изражение на лицето и пр. Разбира се, си изпълних обещанието и при следващата ни среща му подарих печатно копие. Беше във възторг. След тази случка, циганчетата от махалата месеци наред ме тормозеха да ги снимам и тях. От тогава, през това място минавам само, ако съм без апарат.
Така че, не подценявайте способностите на хората да отличават добрата от посредствената фотография.
|
|