Автор: Thimotty
Дата: 27-05-14 08:21
@pif, ако наистина има табелки и аз съм пропуснал да ги забележа, да, тогава ситуацията е изцяло мой проблем и не бих се оплаквал. Най-вероятно си прав и има табелки и аз наистина съм пропуснал да ги забележа :)
Аз говоря за ситуацията когато няма табелки. Когато има табелки разговора е наистина безмислен.
1) Да, да фотографирам е мое право. Навсякъде и всичко, което не е забранено!
2) Някъде прочетох (вече е доста късно за мен и не помня къде точно) колега беше споделил че са му взели картата. С табелките е ясно, но ако няма (както е често срещано у нас) за теб ок ли е да ти вземат картата или дори, както ти казваш, да те арестуват? При условие, че си на обществено място, няма табелки или обяви, не нарушаваш никой закон, само някаква, никъде непубликувана вътрешна (или дори както каза allyx - устна) заповед, за която не си чувал?
3) Такава заповед не е закон. Законите е изрично указано от кой се пишат и как се публикуват! До колкото знам законите влизат в сила след публикуване в държавен вестник, точно за да да не можеш да кажеш, че не си знаел. Наредбите и дори простите заповеди на министри също се публикуват в държвен вестник. Провери ако не вярваш.
4) Когато дойде някой у нас аз си имам отговорността да му кажа, ако не искам нещо да прави. Не очаквам от никого да предвиди всяко мое желание и да ме пита може ли. И ако все пак направи нещо, за което не съм го предупредил, няма да го изхвърля от нас, нищо ще го заключа в банята (арестувам), а просто ще му кажа. Говоря нещо, което е само мое правило, а не нарушение на някой закон, важащ на улицата и в дома ми с еднаква сила.
5) В рамките на разумното, според мен, всичко, което не е забранено...ами не е забранено. Никъде няма табелка да не слушаш mp3 плйърче, но на никого (включително и на теб) не му е минавало през ума да отиде да провери дали няма заповед за забрана или дали е разрешено. Барбекю нямаше да е никакъв проблем да си напалиш, ако не попадаше в забраната на един друг закон, който си е правилно обнародван и публично достъпен.
6) Един пример от преди месец-два. Разглеждам си стативите в технополис, подръпвам си от електронната цигарка и по едно време до мен се появи един едричък пенсионер, с надпис "охрана", и започна да ми крещи веднага да гася цигарата или да напусна магазина. Съвсем учтиво се опитах да му обясня, че електронните цигари не са забранени и това не е основание да ме изгони. Дори не ме чу, направо се разкрещя да не споря с него. Хвана за врата и почна да ме бута навън. Е много бързо си падна на задника, а хилавия му колега, също видимо пенсионер, изобщо не се осмели да приближи - само се разкрещя отдалече. И докато двамата си крещяха аз си викнах полиция. Дойдоха хората, набързо усмириха дядковците и поразпитаха каква е ситуацията. После единия полицай ме дръпна настрани и ме попита дали изкам да ги арестуват, ако смятам да заведа дело. Каза ми, че имам това право, но и ме посъветва да не го правя, защото разправията не си струва дребната сума, която мога да спечеля, а дядото няма как да стане по млад и спокоен. През това време другия учудващо учтиво обясни на дедетата, първо, че съм прав за цигарата и мога да ги съдя, и второ, че нямат право да ме докосват дори, освен ако аз не проявя насилие първи. Накрая и двамата ми се извиниха и си стиснахме ръцете. Разбира се не съм ги съдил, но и не си купих статив от там (не че имаха нещо свястно). Та тези двамата дядовци са идеалния пример, какво имам предвид под "дребни шефчета, които си злоупотребяват с правата".
Публикацията е редактирана (27-05-14 08:23)
|
|