Автор: vgramatikov
Дата: 20-05-14 23:43
За мен светлосилните твръди и варио обективи (1.2-2.8) имат няколко основни приложения практически и теоритични.
1.Позволяват снимки на слаба осветеност при по-високи скорости и по-ниска светлочувствителност съвкупно гарантиращи едно по-добро качество на изображението в такива условия.
2.Поради точка 1. позволяват използването на налично осветление елиминиращо нуждата от светкавици или ползването на такива само като ефект ,а не като пилотно (главно) осветление.
3.Повечето съвременни автофокусни сензори имат повишена чувствителност на обектви 2.8 ,което позволява по-бърз и точен авотокус ,което съвкупно с 1. и 2. позволяват примерно един качествен репортаж (сватба, събитие и прочие) с по-малко брак.
4.Съвкупноста от 1, 2, 3 и 4 правят тези обективи много популярни сред избора на репортажа(събития, спорт, уайдлайф и др).
5.Позволява изолация и сепарация на главния обект от останалите елементи в композицията и възможност за придаването на ефекти в изображението поради малкото поле на рязко изобразеното пространство.(подходящи отново за репортаж както при портретна и др подобни типове фотография).
6.Най-добрите обективи от този тип предлагат едно добро качество на изображението още от най-отворена бленда (висока резолюция и липса на оптични дефекти като аберации, винетиране, липса на конраст и прочие) ,което съвкупно предполага използването им на сензори с висока резолюция и изключва необоходимоста от навлизането в дифракция и спад на крайната резолюция.
-Примерно обективи като Симга 18-35 1.8, Канон 24-70 2.8мк2, Канон 70-200 2.8мк2,Сигма 35 1.4, Сигма 50 1,4, Канон 300 2.8, Канон 500/4 и прочие достигат пика си на най-отворена бленда или на бленди около 3.5-4 ,което елиминира необходимоста да се затварят до 5.6/8.0 ,което при сензори като Никон д7100 24мп на 1.5 кроп са жизнено важни характеристики за постигането на отлична визия и крайно качество на изображението.Скоро ще последват и ФФ камери с резолюции над 40мп ,което също ще превърне ползването на такива обективи в необходимост за да се използват максимално техните качества.
-По-старите обективи достигащи пика си на ф/5.6-ф/8.0 реално са в дифракция ,когато вече са достигнали пика си и се наблюдава ефекта подобрение на ъгли за сметка на централната част на кадъра.
7.Светлосилните 2.8/4.0 твърди обективи от най-висок клас позволяват безкомпромистното използване на телеконвертори 1.4/2.0 без голяма загуба на резолюция, контраст или интродуциране на други оптични дефекти както и запазването на относително добрата светлосила след добавянето на същите.
Разбира се тук идеализирам светлосилните обективи. Голяма част от по-старите такива или по-евтините такива са слаби с множество оптични дефекти но дори те позатворени дават едно много добро качество дори непостижимо за много съвременни варио обективи.
Има множество типове и жанрове в които светлосилната оптика е все още не е с голямо приложение и те са такива при които се изисква голяма дълбочина на рязко изобразеното пространство. Такива са макро фотографията където най-често използваните бледни за от 4-до 11 и нагоре както и пейзажната ,често и студийната,сток и продуктовата фотография. Разбира се и много други типове при които се изисква голяма дълбочина на рязко изобразеното пространство.
Дифркацията съвкупно с нуждата от голяма дълбочина на рязко изобразеното пространство е основен враг на тези жанрвове фотография изброени по-горе.
И 100 мегапиксела да имате на ФФ сензор ако снимате на ф/16 със свръх качествен обектив ще сте далече от максималнота крайна резолюция ,която е постижима с такава система.Тя може би ще е достижима на бленди около ф/4-5.6 .а на по-малки 1.5 кроп сензори може би около 2.8
Да приемем Сигма 18-35 1.8 (най-острият варио обектив и въобще обетив за малки сензори 1.5 кроп като само някой супер скъпи телефото обективи и твърди такива се доближават до него като резолюция) като идеален обектив какъвто той почти е! Същия на 24мп на кроп дава максимум около ф/2.8 след това се наблюдава лек спад като на 5.6 системата е с доста по-слаба крайна резолюция. Причината се дължи на дифракцията.
Този разби и друг мит като за първи път доказа ,че един обектив може да е добър по-ъглите дори на ф1.8 и на същата бленда той няма да навезе в дифракция при много големи резолюции на сензора.
Но разбира се това не решава физическите проблеми когато ни трябва голяма дълбочина на рязко изобразеното простраснто.
С една дума ако не снимате на слаба светлина, ползвате светкавици, снимате в студо или пейзажи или ако не ви трябва малка дълбочина на рязко изобразеното пространство може да спестите няколко хиляди лева и си вземето по-"тъмни" твърди или варио обективи ,които позатворени дават съизмеримо качество с по-светлосилнните им еквваленти.
В подкрепа на последното мога да кажа ,че примерно един канон 70-200ф/4ИС, 15-85 3.5-5.6ИС или обикновен стар твърд като 50 1/4 (позатворен) дава характеристики близки или еквивалентни на най-новите и скъпи светлосилни обективи.
Същото и важи и за китовите обективи ,които на скромните си цени от 300-400-500лв и светлосила 5.6-8 дават едно чудесна резолюция и качество на изображението ако не еквивалентна то поне много близка до по-светлосилните еквиваленти.
Разбира се последните лишават от бърз автофокус, добра механика и често страдат от повече оптични дефекти като аберации, кома, лоша работа с/у пряка светлина и прочие.
Тва е коет можах да измисля по темата.
Все пак да не забравяме ,че фотографията е нещо повече от горно изписаното.
Обективите са просто инструмент с който можем да постигнем определено качество и ефект в една фотография. Всичко останало зависи изключително от нас самите, нашите познания, труд, креативност и талант.
В една фотография много често горно изписаните неща са последния Ви проблем.
Дет има един лаф:
"На 1.2 секи може да снима портрет но на 5.6 е трудно, трябва да се мисли повече за композиция, фон, светлина и прочие"
Публикацията е редактирана (21-05-14 00:00)
|
|