Автор: мара
Дата: 30-04-14 11:59
CDman, аз самата не харесвам особено състезателността. а па амбицията - направо хич :)
но човеците, както и животните, често съществуват благодарение на съревнованието. така че да се опитваш напълно да избягаш от него не само, че е безсмислено, а е и вредно :) това е нещо като комунистическата уравниловка или химерата за равния старт.
отделен въпрос е как и на какво ние, родителите, учим децата си. аз съм се постарала да науча моите да приемат загубата спокойно. имала съм и късмета най-често тая загуба да си е ТЯХНА.
наистина е идиотско, ако те са се постарали и са успели да постигнат сериозна преднина! не просто да дадат всичко от себе си, а туй "всичко" да е на много дължини пред останалите, това да е видно за всички, но все пак те да бъдат несправедливо подценени поради някакви причини. тогава загубата НЕ Е ТЯХНА.
едва тогава има проблем. имала съм и един такъв случай. за 3 деца. най-голямото е на 24, средното - на 13, а най-малкото - на 9.
за всичките тия години и съревнователни моменти които не съм могла да избегна(...щото мойте не са ходили почти никога на математически или спортни състезания, независимо, че са доста добри и в двете насоки ), когато са имали победи и постижения - ТЕХНИ са били. когато са имали провали - ТЕХНИ са били.
...и има един единствен случай с един интернет конкурс, за една игра, в която средният загуби поради грешно подадени условия за участие, невероятна глупост и несправедливост от страна на организаторите, липса на жури, както и на липса на критерий при оценяването. беше невероятно разочарован, заедно с двама приятели, които се бяха постарали даже повече.
това, което успя да проумее и да научи от тоя случай е, че човек си избира битките. кактъо и това, че трябва да посочи човек нещата, които му се струват грешни. не, че ще има непременно ефект, но в 1/100 да има - пак е по-добре от нищо.
|
|