Автор: bongo128
Дата: 28-03-14 08:10
Тролът е разкрит (чак на 15та страница, ама пак е нещо).
"огромното желание да се "каже нещо"" ако под това имаш предвид това - ""Аз съм от хората, които когато получат въпрос, си отделят време, за да си дадат възможност да усетят как наистина се чувстват. Не работя с готови фрази, въпреки че ние сме общество на лесни готови фрази."" не виждам какво лошо има
Иначе аз за разлика от повечето тук си направих труда да прочета цялата статия вместо да пляскам 2-3 снимки и да ги храня..
Жената е завършила фотография, така че предполагам са я научили на "велики" правила като зонова система и правило на третини, изборът и да не прилага някакви правила е мотивиран очевидно от интересът и към "т.н. носталгия в обществото". Обектите и са насочени в детството, старостта, забравените и отлъчени места...нейният образ е на аутсайдера ( очилатото момиче/напусналата България въоръжена с нейната евтина камера и любопитство, наблюдаваща от първо лице.
Интересното в снимките и е точно тази гледна точка. Един фотожурналист, който снима помаците би направил много по "информативни" кадри определено, но неините са по-скоро такива на едно момиче, което живее между тях, впечатлено от нормалните, ежедневни неща и семейството (на ученичката седяща самотна на бала си, на внучката дошла на гости на баба си).
Според мен в ерата в която хората все повече се отдалечават от себе си заради технологиите, тази позиция - да се опиташ да се доближиш до тях, до непознатите и да се опиташ да ги разбереш, да се поставиш на тяхно място е интересна. За мен лично обаче фотографската форма не е достатъчна за напълното разбиране, нужна е и и писмена "нарация", чиято илюстрация са снимките...
" I write in order to express what the photo itself cannot say. A photograph of my father doesn't tell me what I thought of him, which for me is much more important than what the man looked like.
Duane Michals"
|
|