Автор: nyamago
Дата: 10-03-14 21:44
Аз бих ги степенувал: Клише -> Кич -> Чалга
Без претенции за нова научна теория по въпроса, просто моето разбиране е, че:
Клишето е най-безобидно от трите. То остава в рамките на конкретно изкуство или жанр в него, без да се разпростира до по-общи естетически или (пази Боже) житейски ценности. То е просто повторение на нещо вече виждано и изобразявано. Буквално повторение, или с повече или по-малко добавена оригиналност.
Най-безобидни сред клишетата са непреднамерените: отразяване на повтаряща се действителност около нас (залези, облаци, самотни дървета сред ниви). Тези неща просто "се случват", многократно и (забележете!) - са красиви. Желанието да се изобразят е стремеж към истински красивото. Не винаги е възможно повтарящата се красота да се предаде по нов, оригинален начин.
Природните явления с аморфни, променливи форми (облаците, например) дават достатъчно разнообразие и новост всеки път, затова техните изображения най-малко са клишета. Други форми са винаги еднакви и предсказуеми (едно глухарче, например) - което прави много трудна оригиналната трактовка и имаме по-чести повторения на нея (трактовката), отколкото на самия обект - това вече е истинско клише.
На "лошия" край на клишетата са предумишлените: режисирани портрети, аранжирани натюрморти, вече (многократно) използвани гледни точки и композиции. Тук авторът е искал да повтори нещо видяно и харесано другаде - било поради слаба самоцензура или, в крайни случаи - поради импотентно въображение. Голи каки сред порутени сгради, "левитации", натюрморти в които кухненски продукти изписват сърца и думата 'Love', сърце от сянката на пръстен върху разтворена книга - все клишета, от най-досадните. Клишета са и изразните средства (напр. плиткия фокус, за който ядох първия бой като дойдох във форума). Но обърнете внимание: в тях няма нищо грозно, да не говорим за пошло. Добре са композирани, в хармонични цветове, красиво осветени.. изобщо: красиви са по всички общоприети критерии. Само не са оигинални и (до различна степен) са "уморени", т.е. омръзнали на зрителя който не ги вижда за пръв път.
Кичът си служи с набор от клишета, но отива една стъпка напред в подмяната на ценности. Естетическите ценности са изкривени от лош или липсващ вкус, критериите за "красиво" са повърхностни, криво-разбрани и често - съвсем подменени. На почит е натруфеното, напудреното, изкуственото (примерно тежка Фотошоп обработка с много "текстури"). Царството е на "ментЕтата", на фотографския еквивалент на пластмасовите цветя и порцелановите статуетки на кучета и балеринки.
Пропонентите (и потребителите) на кича не са такива по рождение, а просто не са получили вярна насока в образованието и възпитанието си (добър вкус се възпитава). Най-опасно е, когато са получили някаква форма на образование (или само-образование), но половинчата, повърхностна и криво-разбрана. Тогава стават войнствени и яростно защищават "творенията" си, защото вярват в тяхната (съмнителна) стойност.
Кич, за жалост, често се създава с голяма занаятчийска прецизност и "професионализъм" (във фотографията: убийствена техника, остри и правилно експонирани снимки, сложни и често правилни пост-обработки). Това въоръжава любителите им с аргументи, че този кич (той си е кич по други белези) е "истинско изкуство", защото е майсторски направен. Много труден спор, аз най-често съм го губил, защото нямам тяхната твърдост.
За чест на Кича трябва да подчертаем, че той остава в границите на естетиката и конкретното изкуство. Не експортира ценности в "живота въобще", не налага послания за съмнителни човешки позиции и взаимоотношения. Когато почне да го прави, той става вече Чалга.
Чалгата, в смисъла в който се разбрахме (не като вид музика) - излиза извън даденото изкуство. Покрива като канцерогнна "мултимедия" няколко изкуства, всички изкуства. На една музикална чалга и текстът и е чалга-поезия, и видео-клипът и е чалга-кинематография, и облеклото е чалга-мода, и дизайнът на албумите е чалга-графика, с чалга-фотография... Но още по-страшно: Чалгата излиза от естетиката и изкуствата и става универсална ценностна система, начин на мислене (или на не-мислене), начин на живот. И всичко друго дето писах преди, та чак бях цитиран. Тя е най-висшата форма - пардон, най-ниското падение в тая верига и като особено опасна са обществото, с нея трябва да се борим.
Можем ли?
Публикацията е редактирана (10-03-14 21:52)
|
|
![[shtrak]](https://photo-forum.net/forum/smileys/shtrak.gif)
![[smilie18]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley18.gif)
![[beer]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley20.gif)
![[smilie24]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smiley24.gif)
![[smilie8]](https://photo-forum.net/forum/smileys/smilie8.gif)
Нека не се заблуждаваме, защото ние никога не сме имали школа и имена, които да са издигнали фотографията на поне добро ниво. И нека няма оправдание с "малка" нация или територия, защото нито унгарците, нито чехите са са по-големи народи, но имат традиции и имена от световна класа от много години. Самият факт, че някакво университетско фотографско образование у нас има само от 20 години е достатъчен да се замислим.
Стани фен на Фото Форум във Facebook
Фото Форум в Instagram