Автор: nyamago
Дата: 05-01-14 15:32
Сложна работа - не всяко клише е клише, а има и не-клишета дето са клишета
Има сюжети-клише (залези, облаци, глухарчета, огради). А има и трактовки-клише, за произволен сюжет (плитък фокус, бозаво тониране, добавени текстури).
Нещо, което съществува в природата, според мене по-трудно може да се нарече клише. Клишето там е на Създателя, не на наблюдаващия художник: това, че Той е решил всеки ден да има изгрев или на всяка равна нива да има по едно самотно дърво - не е наша работа. Такива неща могат да станат клишета само при безмозъчно имитиране на чужд подход в отразяването на тая действителност, т.е. в трактовката, а не в сюжета.
Клишета много по-лесно се "постигат" в режисираната фотография: позирани портрети, аранжирани натюрморти. Там, когато съзнателно се търси нещо, което е правено вече - е сигурна стъпка към клишето. Повтарянето на тая стъпка (потретването и за някои автори - потристадвайсеичетвъртването) е вече КЛИШЕ.
Но дори едно истинско клише може да е не-клише, когато е направено с творческа мисъл и най-вече с добър естетически вкус. Отсъствието на вкус е онова клише, което наричаме кич. Но дори един кич може да е художествено постижение, ако е преднамерен цитат, виц, гавра с кичча - също направено майторски и с вкус в пародията на безвкусицата...
Е сега станА сложно - иди ги рАзбери теа клишета!
Публикацията е редактирана (05-01-14 16:00)
|
|