Автор: BotsRevenge
Дата: 01-01-14 14:18
Аз смених няколко марки и системи:
- сапунерче Sony W5 - първо апаратче. Голяма радост, ръчни настройки. Научих що е то скорост и бленда. Взе да не ми стига зуума от 3х.
- с кръв, сълзи, спестяване от закуски и помощ от баба купих Panasonic FZ50 - голям апарат, голям човек. Почти като професионалист се чувствах. Голям зуум, повече опции, а накрая закачих стара ръчна светкавица отгорему и се родих. Взе обаче да ме дразни, че е шумничък, но чашата преля, когато на едно парти в тъмното не можех да фокусирам заради слабия AF Assist.
- на сбирка на фото форума пробвах dSLR за първи път и бях много впечатлен колко добре се вижда през визьора и т.н. Купих Pentax K100D. Почна се със стари ръчнофокусни обективи. Голям кеф. С един 55мм ф1.4 рикенон направих едни от любимите си кадри. Успях да си купя китак 18-55, един фишай зенитар 16, сигма 70-300, после Pentax 10-17 fisheye и моята гордост - Pentax 50mm f1.4. Отидох да снимам бала на един приятел и вътре в стаята му опитах да го снимам с 50тката на 1.4 с гаджето му. Беше съвсем леко тъмно, а автофокусът търсеше и не можеше да уцели. Хората се напрегръщаха, нацелуваха и се разотидоха, а аз не можах да фокусирам. Толкова ме беше яд, че исках да скачам въру тоя апарат. Дадох шанс на системата като излезе K10D, но се оказа, че автофокусът пак е хилав и реших да купя Nikon D300
- 3 месеца бригада и купих Д300 с китак 18-70, 85мм ф1.8D, сигма 70-200 ф2.8 II (още си я ползвам - много яка) + светкавици SB-800. Много работа свърших с него и се чувствах супер. Бях и на няколко сватби и със светкавица ми беше добре. Дойде, обаче денят, когато реших да се правя на мъж и да снимам в ресторант без светкавица успоредно до колегите с фулфреймите. При обработката на снимките ми се дорева от разликата в шума. 1600 исо изглеждаше доста смотано на D300 и си казах, че трябва да съм конкурентоспособен и трябва да взема D3.
- С D3 вече беше човешко в тежки светлинни условия. Много голям кеф! Жестока машина. Кефът ми беше леко намален като разбрах, че има D3s, който е с по-малко шум на високо исо. Изскочи оферта за D3s и го купих. Снимах над година с двете тела едновременно. Беше страхотно до момента, в който не усетих, че теглото от двата апарата, висящи на рамената ми, ме смазва и след цяло лято снимане много бързо ми се уморява гърбът и ръцете. Губех желание да снимам след като се поуморя. За това реших да премина към нещо много леко и да запазя до колкото мога способностите на техниката си.
- Купих Olympus Pen 2 (E-P2) за туризъм. Добре, ама се държеше като сапунер - бавен, с висок шум (макар по-нисък от сапунерките) и нисък динамичен обхват. Смених го с Pen Mini 2 - феноменален. Динамика като на никоните ми, много скорострелен, бърз фокус, хубави цветове. За малко да купя още две такива тела и да се правя на Jeff Ascough (но той е с лайки). Реших, че това ще е марката, с която ще снимам и взех OM-D E-M1 с 12-40 ф2.8 и грип. Да, крачка назад е в способностите му спрямо про тялото D3/D3s, но пък е в пъти по-лек и не ме уморява толкова. Продадох D3-ката, а след време вероятно ще пусна и D3s-а да си върви.
Публикацията е редактирана (01-01-14 14:23)
|
|