Автор: nyamago
Дата: 20-11-13 19:58
Мислех да го озаглавя "Естетика на боке-то и стадното мислене", но както и да го нарека все ще изям боя. Полу-замаскираната проба на почвата с предната ми тема ("има ли място под слънцето?") само ми показа колко затвърдени са днешните виждания и критерии за фокуса като елемент на добрата фотография.
Отдавна си мисля за ширещата се мания към все по-светли обективи, снимане с по-отворени диафрагми (без ниско осветление да го налага), и размазване. Размазване на фона и размазване на зрителя с възклицания като "Ииии - к'во хубавко!". Стигна се дотам, че видни "експерти" с лека ръка обявяват всеки обектив на f/2.0 за "недостатъчно светъл" (или бърз, както е на английски) при все огромното нарастване на безшумните ISO нива в новите сензори. А "художествени" критици слагат оценки в кокнурси и изложби (и сайтове като този :) по вида на боке-то, а не по вида на същественото в снимката...
Бърза уговорка: не съм против плиткия фокус, дори го считам за незаменим като метод за изолиране на главен обект в една снимка, както и за подсилване на пространственото усещане в двумерното ни изкуство. Но едва ли някой може да спори, че увлечението отиде твърде далече:
- прилага се безогледно за щяло и нещяло, само защото се вярва, че "така изглежда по-добре"
- пословичното "куцо и сакато" го е налазило като мравки медена пита и всеки кандидат-фотограф си купува апарат с въпроса "Ама ще може ли да прави размазан фон?"
- дори сериозни майстори допускат грешката да изгубят някой (сюжетно важен) второстепенен обект в композицията, защото са вече добили навик да фокусират само очите (в портрет примерно) и за всичко друго да отварят докрай
Още една уговорка: И АЗ съм сред въпросното "куцо и сакато", защото в последните 2 години купих 2-3 по-бързи обектива БЕЗ да планирам да снимам на тъмно. И дори заснех (като учебни етюди макар) безсмислици като показаните в другата тема. Може би го чувствам по-остро, че именно аз (човек уж рационален дето не се води по моди и със стадото) се хванах в капана и самият го правя.
Напомни ми го и тази скорошна статийка, която препоръчвам на всеки. Няма претенции за революционна или "научна", но има ясна логика и дава повод за размисъл.
- - -
И какво става, когато едно хубаво нещо дойде на мода и с него започне да се прекалява? Или интересът угасва (колцина се сещат днес за кубчето на Рубик, например?) или дори по-лошо: хубавото става "лошо" и буди реакция на отвращение. Като най-хубавите песни на най-добри банди и изпълнители след като ги излъчат трилион пъти по всяко радио и звучат във всеки ресторант, магазин и асансьор... Във фотографията също има ред примери, най-драстичен е този с HDR. Една техника, измислена преди всичко за оптимизиране на експозиция и контраст, и за вкарване на динамика в ограничените ни методи за възпроизвеждане (печат и екран), която даваше и възможности за някои художествени изменения и обогатявания на образа с великолепни резултати в ръцете на добър художник. След като споменатите "куцо и сакато" налазиха HDR-a, започна прилагането за щяло и нещяло, за неуместни сюжети и ситуации, за изображения поначало лишени от достоинства. Започна прекаляване, прилагане без вкус, произвеждайки от откровен кич до пълен визуален брак. И (иначе хубавия) HDR стана чума, с която никой "сериозен" фотограф днес не иска да се асоциира.
Далеч съм от приравняване на плиткия фокус с HDR и други залитания и прекалвания ("рамчици", Ортон-изация, Драган-изация, текстурни слоеве, "ретро" имитации а-ла Инстаграм... да не изброяваме). Но си позволявам да мисля, че не е далеч денят, когато и "бокето" ще излезе от мода. И може би ще е за добро.
- - -
Мнения?
|
|